Коняк: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
== Видове коняци и технология на производство == |
== Видове коняци и технология на производство == |
||
Конякът се произвежда от определени сортове грозде. Използва се предимно сорта Фол Блан, но поради факта, че е податлив на болести постепенно е заменен от сорта Уни Блан. До 90% от гроздето трябва да е Фол Блан/Уни Блан, останалите 10% може да са Коломбар или други сортове отглеждани в региона. След беритба гроздето се откарва във фабриките, където се смачква на хоризонтални преси, като се отстраняват чепките, семките и ципите на гроздето. Полученият гроздов сок е със захарно съдържание 17 – 20% и се оставя да ферментира по естествен начин без добавка на захар и сулфатиране. Полученото след ферментацията бяло вино е с алкохолно съдържание 8 – 10%. То е много сухо и фино и не особено подходящо за пряка консумация, но отлично за дестилация. Виното се дестилира в т. нар. Шарантски дестилатори. Получената след двукратна дестилация течност има алкохолно съдържание около 65<sup>0</sup>. Тя отлежава няколко години в дъбови бъчви, при което напитката придобива характерен вкус от съдържащия се в дървото [[танин]], както и цвят. Колкото по-продължително време отлежи дестилата, толкова по-висококачествен коняк може да се приготви. Понякога за ускоряване на процеса на съзряването се добавят в бъчвите дъбови стърготини. В процеса на съзряването голяма част от алкохола се изпарява. Отлежалата течност се разрежда с вода до около 40<sup>0</sup>С и се добавя малко [[захар]] и [[карамел]] за по-добър вкус. |
Конякът се произвежда от определени сортове грозде. Използва се предимно сорта Фол Блан, но поради факта, че е податлив на болести, постепенно е заменен от сорта Уни Блан. До 90% от гроздето трябва да е Фол Блан/Уни Блан, останалите 10% може да са Коломбар или други сортове, отглеждани в региона. След беритба гроздето се откарва във фабриките, където се смачква на хоризонтални преси, като се отстраняват чепките, семките и ципите на гроздето. Полученият гроздов сок е със захарно съдържание 17 – 20% и се оставя да ферментира по естествен начин без добавка на захар и сулфатиране. Полученото след ферментацията бяло вино е с алкохолно съдържание 8 – 10%. То е много сухо и фино и не особено подходящо за пряка консумация, но отлично за дестилация. Виното се дестилира в т. нар. Шарантски дестилатори. Получената след двукратна дестилация течност има алкохолно съдържание около 65<sup>0</sup>. Тя отлежава няколко години в дъбови бъчви, при което напитката придобива характерен вкус от съдържащия се в дървото [[танин]], както и цвят. Колкото по-продължително време отлежи дестилата, толкова по-висококачествен коняк може да се приготви. Понякога за ускоряване на процеса на съзряването се добавят в бъчвите дъбови стърготини. В процеса на съзряването голяма част от алкохола се изпарява. Отлежалата течност се разрежда с вода до около 40<sup>0</sup>С и се добавя малко [[захар]] и [[карамел]] за по-добър вкус. |
||
Изкуственият коняк, доколкото може да бъде наречен коняк, се приготвя от двойно ректифициран [[спирт]], [[вода]], конячна есенция и карамел. |
Изкуственият коняк, доколкото може да бъде наречен коняк, се приготвя от двойно ректифициран [[спирт]], [[вода]], конячна есенция и карамел. |
||
== Употреба == |
== Употреба == |
||
Обикновено коняк се пие в специални чаши за коняк като предварително се загрява и така потребителят може да се наслади на ароматите, които се отделят. |
Обикновено коняк се пие в специални чаши за коняк, като предварително се загрява и така потребителят може да се наслади на ароматите, които се отделят. |
||
== Класификация на коняците == |
== Класификация на коняците == |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
*X.O.(Extra Old), ''Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve'' – коняци, чиито дестилати са отлежали в бъчви 6 години. |
*X.O.(Extra Old), ''Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve'' – коняци, чиито дестилати са отлежали в бъчви 6 години. |
||
Класификация на коняци, отлежавали повече от 6 г. е забранена, тъй като се счита, че не е възможно да се контролира процеса на купажиране за |
Класификация на коняци, отлежавали повече от 6 г. е забранена, тъй като се счита, че не е възможно да се контролира процеса на купажиране за срок по-голям от 6 години. |
||
== Производители == |
== Производители == |
Версия от 20:47, 16 ноември 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Конякът е силно алкохолно питие, вид бренди.
Название
Конякът е наречен така по името на град Коняк (Cognac), департамент Шарант във Франция. За да се нарича едно бренди коняк, трябва да е произведено от грозде от региона около този град.
Видове коняци и технология на производство
Конякът се произвежда от определени сортове грозде. Използва се предимно сорта Фол Блан, но поради факта, че е податлив на болести, постепенно е заменен от сорта Уни Блан. До 90% от гроздето трябва да е Фол Блан/Уни Блан, останалите 10% може да са Коломбар или други сортове, отглеждани в региона. След беритба гроздето се откарва във фабриките, където се смачква на хоризонтални преси, като се отстраняват чепките, семките и ципите на гроздето. Полученият гроздов сок е със захарно съдържание 17 – 20% и се оставя да ферментира по естествен начин без добавка на захар и сулфатиране. Полученото след ферментацията бяло вино е с алкохолно съдържание 8 – 10%. То е много сухо и фино и не особено подходящо за пряка консумация, но отлично за дестилация. Виното се дестилира в т. нар. Шарантски дестилатори. Получената след двукратна дестилация течност има алкохолно съдържание около 650. Тя отлежава няколко години в дъбови бъчви, при което напитката придобива характерен вкус от съдържащия се в дървото танин, както и цвят. Колкото по-продължително време отлежи дестилата, толкова по-висококачествен коняк може да се приготви. Понякога за ускоряване на процеса на съзряването се добавят в бъчвите дъбови стърготини. В процеса на съзряването голяма част от алкохола се изпарява. Отлежалата течност се разрежда с вода до около 400С и се добавя малко захар и карамел за по-добър вкус.
Изкуственият коняк, доколкото може да бъде наречен коняк, се приготвя от двойно ректифициран спирт, вода, конячна есенция и карамел.
Употреба
Обикновено коняк се пие в специални чаши за коняк, като предварително се загрява и така потребителят може да се наслади на ароматите, които се отделят.
Класификация на коняците
Потребителите могат да разберат възрастта и качеството на коняка по специални обозначения по етикета на бутилката. Всички указани в класификацията срокове означават, че всеки от вложените в коняка алкохол е отлежал не по-малко от указаното време.
- V.S.(Very Special) или *** (Trois Etoiles) – коняци, чиито дестилати са държани в бъчви не по-малко от 2,5 г.
- V.S.O.P.(Very Superior Old Pale), V.O.(Very Old), Reserve – коняци, чиито дестилати са отлежали не по-малко от 4 г.
- V.V.S.O.P.(Very-Very Superior Old Pale), Grande Reserve – коняци, чиито дестилати са отлежали не по-малко от 5 г.
- X.O.(Extra Old), Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve – коняци, чиито дестилати са отлежали в бъчви 6 години.
Класификация на коняци, отлежавали повече от 6 г. е забранена, тъй като се счита, че не е възможно да се контролира процеса на купажиране за срок по-голям от 6 години.
Производители
- Бискуи (Bisquit)
- Готие (Gautier)
- Камю (Camus)
- Курвоазие (Courvoisier)
- Мартел (Martell)
- Отар (Otard)
- Реми Мартен (Rémy Martin)
- Хенеси (Hennessy)
- Шато Монтифо (Chateau de Montifaud)
- Годе (Godet cognacs)