Голосеменни: Разлика между версии
общомедия през инфобокс шаблона |
Kerberizer (беседа | приноси) Етикет: Връщане |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox |
||
| fossil_range = {{fossil range|370|0}} |
| fossil_range = {{fossil range|370|0}} |
||
| image = Fichtennadel.jpg |
|||
| image_caption = [[Бял смърч]] (''P. glauca'') |
|||
| regnum = Plantae |
| regnum = Plantae |
||
| regnum-bg = [[Растения]] |
| regnum-bg = [[Растения]] |
Версия от 11:47, 7 април 2018
Голосеменни | ||||||
Бял смърч (P. glauca) | ||||||
Класификация | ||||||
| ||||||
Научно наименование | ||||||
Prantl, 1874 | ||||||
Голосеменни в Общомедия | ||||||
[ редактиране ] |
Голосеменните растения (Gymnospermae) са дървета и храсти, които обхващат отдел Иглолистни, Цикасови, Гинко и Гнетум. Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при някои видове се развиват върху едно и също растение, докато при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
Източници