Дом Мансфелд: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Родът на графовете на Мансфелд дава множество епископи (два архиепископа) и рицари на златното руно. Сроден е с [[Дом Щолберг|графовете на Щолберг]], херцозите на Брауншвайг и Вюртмберг, князете на Анхалт, маркграфовете на Бранденбург и с кралската фамилия на Дания. Родът се прекратява по мъжка линия през 1780 г. |
Родът на графовете на Мансфелд дава множество епископи (два архиепископа) и рицари на златното руно. Сроден е с [[Дом Щолберг|графовете на Щолберг]], херцозите на Брауншвайг и Вюртмберг, князете на Анхалт, маркграфовете на Бранденбург и с кралската фамилия на Дания. Родът се прекратява по мъжка линия през 1780 г. |
||
Името Мансфелд се споменава за пръв път през 973 г. Първият споменат граф през 1050 г. е Хойер, който се жени за Христина, дъщеря на граф [[Зигфрид II (Ваймар-Орламюнде)|Зигфрид II]] (1107–1124) от [[Графство Ваймар-Орламюнде|Ваймар-Орламюнде]] от род [[Аскани]]. Те основават ''род Мансфелд''. През 1069 г. [[император]] [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] му дава северен [[Хасегау]] като [[Comes|комитат]]. Неговият син [[Хойер I фон Мансфелд]] († 1115) е [[фелдмаршал]] на император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и започва да се нарича ''граф на Мансфелд''. |
Името Мансфелд се споменава за пръв път през 973 г. Първият споменат граф през 1050 г. е Хойер, който се жени за Христина, дъщеря на граф [[Зигфрид II (Ваймар-Орламюнде)|Зигфрид II]] (1107–1124) от [[Графство Ваймар-Орламюнде|Ваймар-Орламюнде]] от род [[Аскани]]. Те основават ''род Мансфелд''. През 1069 г. [[император]] [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] му дава северен [[Хасегау]] като [[Comes|комитат]]. Неговият син [[Хойер I фон Мансфелд]] († 1115) е [[фелдмаршал]] на император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и започва да се нарича ''граф на Мансфелд''.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/mansfeld/mansfeld1.html ''Mansfeld family''], genealogy.euweb.cz</ref> |
||
Родът има мини и право да сече монети. През 1229 г. с Бурхард I умира последният мъж от Мансфелдите. Чрез дъщеря му наследничка, София фон Мансфелд († сл. 1233) омъжена за Бурхард II/VI фон Кверрфурт († 1254/1258), графските собствености отиват на господарите на [[Кверфурт]]. От 1246 г. тази линия се нарича само ''граф фон Мансфелд''. |
Родът има мини и право да сече монети. През 1229 г. с Бурхард I умира последният мъж от Мансфелдите. Чрез дъщеря му наследничка, София фон Мансфелд († сл. 1233) омъжена за Бурхард II/VI фон Кверрфурт († 1254/1258), графските собствености отиват на господарите на [[Кверфурт]]. От 1246 г. тази линия се нарича само ''граф фон Мансфелд''. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
* Renate Seidel: ''Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlecht''s. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91 |
* Renate Seidel: ''Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlecht''s. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91 |
||
* Hermann Größler: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Mansfeld,_Grafen_von ''Mansfeld, Grafen von'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212–215. |
* Hermann Größler: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Mansfeld,_Grafen_von ''Mansfeld, Grafen von'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212–215. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 21:36, 7 юли 2018
Дом Мансфелд (Шаблон:Lang-de) е един от най-древните графски родове на Германия, наречен на старинния замък в град Мансфелд в Саксония-Анхалт.
Родът на графовете на Мансфелд дава множество епископи (два архиепископа) и рицари на златното руно. Сроден е с графовете на Щолберг, херцозите на Брауншвайг и Вюртмберг, князете на Анхалт, маркграфовете на Бранденбург и с кралската фамилия на Дания. Родът се прекратява по мъжка линия през 1780 г.
Името Мансфелд се споменава за пръв път през 973 г. Първият споменат граф през 1050 г. е Хойер, който се жени за Христина, дъщеря на граф Зигфрид II (1107–1124) от Ваймар-Орламюнде от род Аскани. Те основават род Мансфелд. През 1069 г. император Хайнрих IV му дава северен Хасегау като комитат. Неговият син Хойер I фон Мансфелд († 1115) е фелдмаршал на император Хайнрих V и започва да се нарича граф на Мансфелд.[1]
Родът има мини и право да сече монети. През 1229 г. с Бурхард I умира последният мъж от Мансфелдите. Чрез дъщеря му наследничка, София фон Мансфелд († сл. 1233) омъжена за Бурхард II/VI фон Кверрфурт († 1254/1258), графските собствености отиват на господарите на Кверфурт. От 1246 г. тази линия се нарича само граф фон Мансфелд.
Литература
- Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. 1. Auflage. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
- Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212–215.
Източници
- ↑ Mansfeld family, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
- Die Grafen von Mansfeld und ihre Herrschaft
- Historische Karte der Grafschaft Mansfeld aus dem Blaeu-Atlas von 1645 (4,5 MB)
- Historische Karte der Grafschaft Mansfeld mit verzeichneten preußischen und sächsischen Anteilen (3,8 MB)
- Родословно дърво на фамилията фон Мансфелд: Част 1, Част 2, Част 3
