Орифлама: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 03:28, 27 февруари 2019

Вижте също: Орифлейм.

Орифла̀ма (на френски: oriflamme, от латински: aurum – злато, flamma – пламък) е малък щандарт на френските крале, първоначално представляващ задпрестолна хоругва в базиликата Сен-Дени. Орифламата била главна воинска хоругва на кралските френски войски. За първи път Филип I я взема от Сен Дени, за да се носи пред войската по време на Първия кръстоносен поход (самият Филип I не участва в похода). Впоследствие се употребява във войските до 1415 г., когато в последен път се появява в сражението при Азенкур. Орифламата е губена в бой четири пъти: при Монс ан Певеле (1304)^[1], при Креси (1346)^[2], при Поатие (1356)^[3] и при Азенкур^[4].

Направена била от пурпурно-червена материя с извезан със злато пламък. Носила се е от почетен хоругвоносец (на френски: porte-oriflamme), който я вдигал на копието си само по време на самото сражение. Издигането на орифламата над бойното поле било знак, че не трябва да има пощада за врага – нейният червен цвят бил символ на жестокост и свирепост.

В днешно време орифлама се нарича голямо знаме, окачено на въжета и опънато между постройките, напреко на улицата^[5].

Вижте също

Битка при Азенкур

Източници

↑ DeVries, Kelly (2006): Infantry Warfare in the Early Fourteenth Century. Woodbridge, UK: Boydell Press, p.40
↑ Sumption, Jonathon. Trial by Battle. London, Faber & Faber, 1990. ISBN 0-571-20095-8. с. 530.
↑ Green, David. The Battle of Poitiers 1356. 2004. ISBN 0-7524-2557-9. с. 56.
↑ Barker, Juliet. Agincourt. London, Little, Brown, 2005. ISBN 0316726486.
↑ Речник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г.

[1] DeVries, Kelly (2006): Infantry Warfare in the Early Fourteenth Century. Woodbridge, UK: Boydell Press, p.40

[2] Sumption, Jonathon. Trial by Battle. London, Faber & Faber, 1990. ISBN 0-571-20095-8. с. 530.

[3] Green, David. The Battle of Poitiers 1356. 2004. ISBN 0-7524-2557-9. с. 56.

[4] Barker, Juliet. Agincourt. London, Little, Brown, 2005. ISBN 0316726486.

[5] Речник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[Файл:Oriflamme.svg|80px|мини|Орифлама]]
-'''Орифла̀ма''' ({{lang-fr|oriflamme}}, {{lang-la|на=от|aurum}} – злато, {{langi|la|flamma}} – пламък) е малък [[щандарт]] на [[Франция|френските]] крале, първоначално представляващ задпрестолна [[хоругва]] в [[Сен Дени (абатство)|базиликата Сен-Дени]]. Орифламата била главна воинска хоругва на кралските френски войски. За първи път [[Филип I (Франция)|Филип I]] я взема от Сен Дени, за да се носи пред войската по време на [[Първия кръстоносен поход]] (самият Филип I не участва в похода). Впоследствие се употребява във войските до [[1415]] г., когато в последен път се появява в [[Битка при Азенкур|сражението при Азенкур]]. Орифламата е губена в бой четири пъти: [[Битка при Монс ан Певеле|при Монс ан Певеле]] (1304)<ref>DeVries, Kelly (2006): ''Infantry Warfare in the Early Fourteenth Century''. Woodbridge, UK: Boydell Press, p.40</ref>, [[Битка при Креси|при Креси]] (1346)<ref>{{cite book |title=Trial by Battle |last=Sumption |first= Jonathon|year=1990|publisher= Faber & Faber|location=London |isbn=0-571-20095-8 |page=530}}</ref>, [[Битка при Поатие (1356)|при Поатие]] (1356)<ref>{{cite book | first=David | last=Green | title=The Battle of Poitiers 1356 | publisher= | location= | year=2004 | isbn=0-7524-2557-9|page=56}}</ref> и при Азенкур<ref>{{cite book |title= Agincourt|last=Barker |first=Juliet |coauthors= |year=2005 |publisher=Little, Brown |location=London |isbn=0316726486 |page=288 |pages= |url= |accessdate=}}</ref>.
+'''Орифла̀ма''' ({{lang|fr|oriflamme}}, {{lang|la|на=от|aurum}} – злато, {{langi|la|flamma}} – пламък) е малък [[щандарт]] на [[Франция|френските]] крале, първоначално представляващ задпрестолна [[хоругва]] в [[Сен Дени (абатство)|базиликата Сен-Дени]]. Орифламата била главна воинска хоругва на кралските френски войски. За първи път [[Филип I (Франция)|Филип I]] я взема от Сен Дени, за да се носи пред войската по време на [[Първия кръстоносен поход]] (самият Филип I не участва в похода). Впоследствие се употребява във войските до [[1415]] г., когато в последен път се появява в [[Битка при Азенкур|сражението при Азенкур]]. Орифламата е губена в бой четири пъти: [[Битка при Монс ан Певеле|при Монс ан Певеле]] (1304)<ref>DeVries, Kelly (2006): ''Infantry Warfare in the Early Fourteenth Century''. Woodbridge, UK: Boydell Press, p.40</ref>, [[Битка при Креси|при Креси]] (1346)<ref>{{cite book |title=Trial by Battle |last=Sumption |first= Jonathon|year=1990|publisher= Faber & Faber|location=London |isbn=0-571-20095-8 |page=530}}</ref>, [[Битка при Поатие (1356)|при Поатие]] (1356)<ref>{{cite book | first=David | last=Green | title=The Battle of Poitiers 1356 | publisher= | location= | year=2004 | isbn=0-7524-2557-9|page=56}}</ref> и при Азенкур<ref>{{cite book |title= Agincourt|last=Barker |first=Juliet |coauthors= |year=2005 |publisher=Little, Brown |location=London |isbn=0316726486 |page=288 |pages= |url= |accessdate=}}</ref>.
-Направена била от [[пурпур (цвят)|пурпурно]]-червена материя с извезан със злато пламък. Носила се е от почетен хоругвоносец ({{lang-fr|porte-oriflamme}}), който я вдигал на копието си само по време на самото сражение. Издигането на орифламата над бойното поле било знак, че не трябва да има пощада за врага – нейният червен цвят бил символ на жестокост и свирепост.
+Направена била от [[пурпур (цвят)|пурпурно]]-червена материя с извезан със злато пламък. Носила се е от почетен хоругвоносец ({{lang|fr|porte-oriflamme}}), който я вдигал на копието си само по време на самото сражение. Издигането на орифламата над бойното поле било знак, че не трябва да има пощада за врага – нейният червен цвят бил символ на жестокост и свирепост.
 В днешно време ''орифлама'' се нарича голямо знаме, окачено на въжета и опънато между постройките, напреко на улицата<ref>Речник на чуждите думи в българския език, „Наука и изкуство“, С. 1970 г.</ref>.