Показен магазин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Търговската система обаче не успява да снабдява с достатъчно стоки показните магазини и по време на развиващата се търговска криза (от средата на 1980-те години) са запомнени с големи опашки, когато предлагат търсени стоки на достъпни цени<ref name="шкодрова">{{cite book | last = Шкодрова | first = Албена | authorlink = Албена Шкодрова | year = 2015 | title = Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ | publisher = Жанет 45 | location = Пловдив | isbn = 978-619-186-115-6 | pages = 126 – 127}}</ref>. |
Търговската система обаче не успява да снабдява с достатъчно стоки показните магазини и по време на развиващата се търговска криза (от средата на 1980-те години) са запомнени с големи опашки, когато предлагат търсени стоки на достъпни цени<ref name="шкодрова">{{cite book | last = Шкодрова | first = Албена | authorlink = Албена Шкодрова | year = 2015 | title = Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ | publisher = Жанет 45 | location = Пловдив | isbn = 978-619-186-115-6 | pages = 126 – 127}}</ref>. |
||
Показните магазини на ДСО „Булгарплод“ и др.под. стават образец и се създават '''представителни магазини''', принадлежащи на определено [[държавно стопанско обединение]] и предлагащи стоки само (или предимно) от него |
Показните магазини на ДСО „Булгарплод“ и др.под. стават образец и се създават '''представителни магазини''', принадлежащи на определено [[държавно стопанско обединение]] и предлагащи стоки само (или предимно) от него – например ДСО „Валентина“ за облекло. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 18:20, 5 февруари 2020
Показните магазини са вид магазини за хранителни стоки в Народна република България.
Създадени са в края на 60-те години на XX век в централните части на най-големите градове в страната.[1] По онова време вече се експериментира с ограничено либерализиране на регулирания пазар, като се допуска и поощрява работата на новосъздадената стопанска група „Тексим“ при свободно ценообразуване и в конкурентна среда.
Змисълът е такива магазини да предлагат редки и необичайни стоки на по-високи цени спрямо субсидираните цени на масовите стоки, характерни за действащата в условията на постоянни стокови дефицити търговска мрежа – например ранни парникови зеленчуци, консерви (иначе предназначени за износ), както и вносни стоки, като цитрусови плодове и банани.[1]
Търговската система обаче не успява да снабдява с достатъчно стоки показните магазини и по време на развиващата се търговска криза (от средата на 1980-те години) са запомнени с големи опашки, когато предлагат търсени стоки на достъпни цени[1].
Показните магазини на ДСО „Булгарплод“ и др.под. стават образец и се създават представителни магазини, принадлежащи на определено държавно стопанско обединение и предлагащи стоки само (или предимно) от него – например ДСО „Валентина“ за облекло.
Бележки
- ↑ а б в Шкодрова, Албена. Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив, Жанет 45, 2015. ISBN 978-619-186-115-6. с. 126 – 127.