Уикипедия:Пясъчник
 |
Пясъчникът на Уикипедия е мястото, където може да се експериментира как се редактира и форматира съдържанието на енциклопедията. На картинката отдолу са описани бутоните за редактиране. |
Повече информация можете да намерите в помощната страница Уикипедия:Режим на редактиране, а вие можете да ги изпробвате и сами, като щракнете за редактиране и след това натиснете Съхраняване.
Щракнете за редактиране →Проф. д-р Светла Райчева е български учен, преподавател и общественик работил за развитието на науката и образованието в областта на физикохимията, с конкретна насоченост електрохимия и корозия на металите. Със своята научно-административна дейност съдейства за изграждането и развитието на Висшия химикотехнологичен институт - ВХТИ (сега Химикотехнологичен и металургичен университет - ХТМУ) в София, и способства за развитието на висшето образование в България. БиографияОбразованиеСветла Райчева е родена на 29 август 1929 г. в гр. Варна в семейството на юрист и учителка по български език и литература. Завършила е с отличие Първа девическа гимназия в София, випуск 1947 г. Висше образование по специалност „Технология на електрохимичните производства” получава в Московския химикотехнологичен институт „Д. И. Менделеев”. През 1952 г. постъпва на работа като асистент в ръководената от акад. Стефан Христов катедра по физикохимия на ВХТИ-София и през 1961 г. защитава дисертация по електрохимия на галия. Избрана е за доцент по физикохимия във ВХТИ през 1967 г., а за професор - през 1975 г. Специализирала е в Лабораторията по електрохимия в Париж (1962 г.), Института по електрохимия в Москва (1964 г.) и Университета в Бон (1974 и 1990 г.). Научна дейност / УченНаучно-изследователска и научно-приложна дейност проф. Райчева развива основно в областта на електрохимията и корозията на металите. Първите и работи са посветени на изследвания върху електрохимичните отнасяния на галий и по-специално на влиянието на агрегатното състояние на галия върху свръхнапрежението на реакцията на електролизно отделяне на водород. Наред с това, изследва и анодните процеси върху галий. В областта електрокатализа основните й постижения се отнасят до изясняване кинетиката и механизма на електрохимично окисление на кислород-съдържащи алифатни и ароматни органични съединения върху електроди от благородни метали и техни сплави. В областта на корозията изучава инхибиторното действие на редица кислород-, сяро- и азот-съдържащи органични вещества по отношение корозията на мед и желязо във водни среди. С екипа си установява връзката между адсорбционните параметри на органичните инхибитори и техните защитни свойства. Проф. Райчева е автор и съавтор на над 180 научни статии, публикувани в престижни международни списания и сборници с доклади от международни научни форуми и на 2 изобретения. Ръководител е на авторския колектив на една от най-цитираните в международната литература публикации в областта на корозия на металите - статията „AC and DC study of the temperature effect on mild steel corrosion in acid media in the presence of benzimidazole derivatives“ [1]. Проф. Райчева е била отговарящ за разработването на научно-приложни проекти и роеализирането на договори с промишлени предприятия и ведомства в т.ч. разработването на първите в страната корозионни карти на градовете София и Стара Загора с практико-приложно значение за организация на индустриални дейности и по-специално експлоатацията на метални съоръжения, апаратура и транспортни средства в тези райони. Педагогическа дейност / ПреподавателПрез цялата си кариера е преподавател-лектор по физикохимия, квантова химия, електрохимия и корозия на металите във ВХТИ /сега ХТМУ/. През 1977 г. е гост-професор в Московския химикотехнологичен институт. Лекционни курсове е чела и в Нов български университет, Славянския университет, Великотърновския университет и др. Тя е автор или съавтор на 2 учебника по физикохимия и 10 учебни помагала по физикохимия, електрохимия и квантова химия [2-11], както и съставител-редактор на методични пособия. Научен ръководител на 10 дисертационни труда в областта на електрохимия и корозия на металите. Проф. Райчева е автор и на 17 научно-популярни книги и статии по електрохимия и корозия и защита на металите за по-широка аудитория. Книгата й „Корозия” (1961 г.) [12] е първото популяризиращо науката за корозия и защита на металите издание в България, насочено към студенти, научни работници и инженерно-технически специалисти. Последната й книга „Електрохимия за живота“ [13] приобщава към читатския кръг и деца в училищна възраст. Светла Райчева е била заместник-ректор по учебната работа в ВХТИ (1970-1976 г.), ръководител на Катедрата по физикохимия (1976-1984 г.), и ректор на ВХТИ (1986-1989 г.). Дейността й на тези ръководни постове предимно е насочена към усъвършенстване на преподавателските практики и на организацията на образователния процес във висшето учебно заведение, което включва разработване на: учебни планове за нови специалности във ВХТИ, учебни програми по изучаваните дисциплини, методични указания за лабораторни и семинарни упражнения, методични указания за производствените практики, за работа по дипломни работи, както и за нови форми на изнесено във водещи индустриални предприятия обучение на студенти, въвеждане на съвременни форми за следдипломно обучение на специалисти от промишлеността и др. По нейна инициатива през 1973 г. във ВХТИ е създадена Проблемна научно-изследователска лаборатория по обучението (ПНИЛО), с което се поставят основите на изследванията в областта на педагогиката във висшето образование. Изследванията включват и анкетиране на студентите за проучване резултатността от различните преподавателски методи. През 1985 г. ПНИЛО прераства в катедра "Инженерна педагогика и психология”. Опитът от своята научно-административна дейност Райчева споделя в 27 научни труда по проблеми на висшето образование и в 18 научно-популярни статии и интервюта. Обществена дейност / ОбщественикПроф. Светла Райчева е и деен общественик. По нейна инициатива е създаден Комитет по корозия към Научно-техническите съюзи (НТС) на България, на който е председател в периода 1976-1986 г. Ръководила е експертната група от специалисти, поставили проблемите за защита от корозия на общодържавно внимание и разработили двете национални програми „Защита на металите от корозия” (1980-1988 г.). Била е зам. председател на Съюза по химия и химическа промишленост (1978-1990 г.), главен редактор на списание ”Химия и индустрия” (1983-1988 г.), член на ръководството на Съюза на учените (1986-1990 г.) и представител на България в Генералната асамблея на Европейската федерация на химическите дружества /FECS/ (1980-1990 г.) и др. Работила е и по проблеми на жените в образованието и науката. СемействоСветла Райчева е съпруга на един от световно признатите учени-електрохимици, експерти в областта на науката и технологиите за оловни акумулатори, акад. Дечко Павлов. Награди и отличияПроф. Светла Райчева е удостоена със званието „доктор хонорис кауза” на Московския химикотехнологичен институт „Д. И. Менделеев” през 1982 година. Тя е носител на отличията: „Народен орден на труда” – златен (1972 г.), орден „Кирил и Методий” І степен (1979 г.), Медал „1300 години България” (1981 г.) званието „Почетен член на Съюза на химиците в България” (1999 г.), почетен знак „Огърлица на ВХТИ” (2000 г.) и други. Литература1. Popova, E. Sokolova, S. Raicheva, M. Christov, AC and DC study of the temperature effect on mild steel corrosion in acid media in the presence of benzimidazole derivatives, Corrosion Science, Volume 45, Issue 1 (2003) Pages 33-58, ISSN 0010-938X, https://doi.org/10.1016/S0010-938X(02)00072-0. 2. С. Райчева, И. Ненов, Е. Лазарова, Л. Андреева, Ж. Георгиев, Ръководство за упражнения по физикохимия, София, ДИ „Техника”, 1966 3. С. Райчева, В. Матеев, М. Парлапански, Е. Соколова, Л. Стаменова, „Контрол и анализ в галванотехниката“, София, ДИ „Техника“, 1974 4. М. Парлапански, Ц. Николов, С. Н. Райчева, Е. Лазарова, И. Ненов, И. М. Гълъбова, С. Иконописов, Е. Вълчева, Е. И. Соколова, Учебник-записки по физикохимия, под редакцията на чл. кор. проф. Ст. Г. Христов, София, ВХТИ, 1975 5. С. Райчева, И. Ненов, Е. Соколова, Л. Андреева, Ж. Георгиев, Ръководство за упражнения по физикохимия, София, ДИ „Техника”, Второ издание, София, 1978 6. С. Райчева, С. Иконописов, Е. Соколова, Е. Вълчева, С. Велева, И. Гълъбова, Ц. Николов, Физикохимия I и II част. Учебни записки под редакцията на чл. кор. проф. С. Г. Христов, София, ВХТИ, 1981 7. Е. Соколова, С. Райчева, Физикохимия, София, ДИ „Техника”, 1983 8. С. Райчева, Физикохимия II част. Увод в квантовата химия, София, Наука и изкуство, 1990 9. С. Райчева, А. Цветанова, П. Байров, А. Георгиева, Текстове, примери и задачи по теоретична химия: квантовохимичен строеж, София, ХТМУ, ISBN: 954-8954-07-9, 2001 10. S. Raicheva, M. Christov, Chimie Théorique, София, ХТМУ, 2001. 11. S. Raicheva, Al. Zwetanova, Travaux Diriges pour le cours “Chimie théorique”, София, ХТМУ, 2004 12. Светла Райчева, Корозия, 84 страници, Издателство, Народна просвета, Първо издание, 1961 13. С. Райчева, „Електрохимия за живота“, 2004 Източници
|
||||||||||||||||||||||||
