ФК Стандарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стандарт (Лиеж))
Стандарт
Royal Standard de Liège
Прозвищечервените
Основан1898 г.
ДържаваБелгия
СтадионМорис Дюфран
Капацитет28 272
Президент Бруно Венанци
Старши треньор Карл Хьофкенс
ПървенствоБелгийска Про Лига
2022/236-то
Уебсайтstandard.be
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Стандарт в Общомедия

„Роял Стандарт дьо Лиеж“ (на френски: Royal Standard de Liège), известен и като „Стандарт Лиеж“, е футболен клуб от град Лиеж, Белгия.

Играе домакинските си срещи с бяло-червени екипи на стадион „Морис Дюфран" с капацитет от 30 143 зрители.

От 1921 година до наши дни Стандарт Лиеж е неизменен участник в елитната Юпилер лига. През 1923 клубът добавя към името си думата royal, която означава „кралски“ и се дава лично от монарха на всяко дружество, навършило половин век, въпреки че тогава клубът празнува едва 25-годишен юбилей.

През 1957/58 отборът от град Лиеж грабва родната титла за първи път в своята история, а през следващия сезон прави дебют в турнира за КЕШ, където пише отличен на шотландския Хартс и португалския Спортинг Лисабон като ги бие съответно с 6:3 и 6:2 сумирани резултати. На четвъртфиналния сблъсък обаче отстъпва пред бъдещия финалист Реймс.

През сезон 1969/70 Стандарт Лиеж достига до ½ финалите за КЕШ като елиминира последователно Сент Етиен, Галатасарай и Фейенорд.

80-те години са доста противоречив период за белгийския тим. През сезон 1981/82 „червените" играят финал за КНК, който губят от Барселона с 2:1. Този триумф обаче е помрачен от грандиозен скандал, избухнал две години по-късно. През 1984 излиза наяве неспортсменската проява на треньора Раймонд Гьоталс, който убеждава ръководството на Стандард Лиеж да подкупи някои от играчите на Ватершей, за да си осигури лека победа в последния мач от елита и да предпази футболистите си от травми преди паметния сблъсък с испанския гранд. След като историята се раздува, известният специалист подава оставка.

От позорната случка си пати и един от най-успелите белгийски футболисти в последните две десетилетия – Ерик Герец, който по това време е футболист на Стандард Лиеж.

Цели 20 години са нужни на отбора да се стабилизира след този скандал. Така с новия век започва и възродителния процес в Стандарт Лиеж, а той от своя страна става възможен благодарение на Робер Луи-Драйфус – притежателят на основния пакет акции на Олимпик Марсилия. Френският бизнесмен си печели слявата на благодетел на изпаднали в немилост отбори, след като именно той измъква от кризата тима от пристанищния град. През 2002 Луи-Драйфус поема под крилото си и закъсалия белгийски тим, който само четири години по-късно става подгласник на шампиона в Юпилер лигата и така печели правото да участва в квалификационната фаза на Шампионската лига.

През сезон 2007/2008 Стандарт Лиеж печели първата си родна титла от четвърт век насам, а през следващата кампания достига до 1/16 финалите за Купата на УЕФА, но отпада от Спортинг Брага с 1:4 общ резултат от двете срещи. Няколко месеца по-късно „червените" отново са първенци на Белгия. През 2009/2010 те отпадат от Група H на Шампионската лига, но за сметка на това играят ¼ финал в Лига Европа, където се препъват в Хамбургер след две загуби с 1:2 и 1:3.

Той е сред най-титулуваните отбори в Белгия със своите 10 спечелени титли – последните през сезони 2007 – 08 и 2008 – 09. Спечелили са 5 купи на Белгия, а през 1982 г. стигат до финал на КНК, който губят от „Барселона“ с 2:1.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Белгийска лига

  • Шампион (10): 1957/58, 1960/61, 1962/63, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1981/82, 1982/83, 2007/08, 2008/09
  • Вицешампион (13): 1925/26, 1927/28, 1935/36, 1961/62, 1964/65, 1972/73, 1979/80, 1992/93, 1994/95, 2005/06, 2010/11, 2013/14, 2017/18
  • Бронзов медал (18): 1926/27, 1933/34, 1948/49, 1954/55, 1958/59, 1963/64, 1965/66, 1967/68, 1971/72, 1976/77, 1977/78, 1978/79, 1980/81, 1985/86, 1991/92, 2000/01, 2003/04, 2006/07

Купа на Белгия

  • Носител (8): 1953/54, 1965/66, 1966/67, 1980/81, 1992/93, 2010/11, 2015/16, 2017/18
  • Финалист (10): 1964/65, 1971/72, 1972/73, 1983/84, 1987/88, 1988/89, 1998/99, 1999/00, 2006/07, 2020/21

Купа на Лигата

  • Носител (1): 1975

Белгийска Суперкупа

  • Носител (4): 1981, 1983, 2008, 2009
  • Финалист (4): 1993, 1982, 2011, 2016

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Купа на носителите на купи

  • Финалист (1): 1981/82