Преглед на кода на Украинска въстаническа армия

'''Украинска въстаническа армия''' ({{Lang|uk|Українська повстанська армія}}, съкратено '''УВА''' (''УПА'') е мащабна военна сила на Организацията на украинските националисти, а по-късно на Национална партизанска армия на [[Украйна]].

Води въоръжена съпротива през 1940-те и 1950-те години срещу войските на [[Нацистка Германия]], [[СССР]], [[Чехословакия]], [[Румъния]], [[Армия Крайова]] (Полша) и Комунистическа [[Полша]]. Създадена е във [[Волиния]] (Северозападна Украйна) през пролетта на 1943 година.

УПА е най-голямата партизанска сила (в различни периоди е била между 20 000 и 60 000 войници) на нация без държава в Европа по време на Втората световна война.

Официалният ден на УПА е 14 октомври, Покров Богородичен. Главният командир на УПА – генерал [[Роман Шухевич]] (1943 – 1950 г.); полковник Васил Кук (1950 – 1953 г.).

УПА често е обвинявана в колаборация с [[нацистите]] по време на Втората световна война и в извършване на етническо прочистване на полското население във [[Волиния]] и [[Галиция]] през 1943 г.<ref>Urszula Szulakowska (2020) Husbands Bosworth Polish Resettlement Camp (1948 – 58): Polish Identity in Post-War Britain, Cambridge Scholars Publishing, pp. 36 – 37, {{ISBN|152755421X}}.</ref>

== Причините за въоръжената съпротива на УПА ==
Военните действия на УПА са били част от украинския въпрос през периода между двете световни войни и следвоенна Европа. От военна гледна точка това е продължение на Украинско-полската война през 1918 – 1919 г. и Украинско-руската война през 1918 – 1921 г. с цел възстановяване на суверенитета на Украйна на всичките етнически територии, контролирани от [[Украинска народна република|Украинската Народна Република]] и Западноукраинската Народна Република. Областите [[Волиния]] и Източна [[Галиция]] попадат на територията на [[Полша]] в периода между двете световни войни. В двете области живеят около 300 000 поляци, включително заселниците от 30-те години. Официалната полска политика е провеждане на [[полонизация]], украинският национализъм е потискан и често проявите му са наказвани, което засилва напрежението между поляци и украинци.

== Етническо прочистване във Волиния и Източна Галиция ==
{{основна|Волинско клане}}
Идеята за етническо прочистване на областите Волиния и Източна Галиция е дело на [[Степан Бандера]], един от водачите на въстаническата армия. Целта е основаването на независима интегрална държава с хомогенно население.<ref>Wilson, A. (2000). ''The Ukrainians: Unexpected Nation''. New Haven: Yale University Press.</ref><ref>Jeffrey Burds. Comments
 on Timothy Snyder's article, „To Resolve the Ukrainian Question once
and for All: The Ethnic Cleansing of Ukrainians in Poland, 1943 – 1947“
Journal of Cold War Studies, Volume 1, Number 2 (Spring 1999).</ref> Първата атака е извършена на 9 февруари 1943 г. в окръг Сарни. 11 юли се смята за най-кървавият ден, като тогава са атакувани и унищожени 167 селища, а тяхното население е избито.<ref>www.lwow.home.pl</ref> През август 1943 г. полското население в Източна [[Галиция]] е предупредено да напусне областта до 48 часа при заплаха от неизбежна смърт.<ref>Institute of Ukrainian History, Academy of Sciences of Ukraine, ''Organization of Ukrainian Nationalists and the Ukrainian Insurgent Army'', Chapter 11</ref> Кампанията на терор включва ужасяващи мъчения. Избивани са жени, деца и стари хора, изгаряни са църкви, свещеници са разпъвани на кръст, както отбелязва историкът Норман Дейвис.<ref>[[Норман Дейвис|Norman Davies]], Europe at War 1939 – 1945: No Simple Victory ''Publisher: Pan Books, November 2007,544 pages, ISBN 978-0-330-35212-3''</ref> Освен местното полско население обект на атаки стават и украински комунисти, както и колаборатори на НКВД.

През месец юли полската [[Армия Крайова]] организира съпротива в отговор на терора, провеждайки акции за отмъщение.<ref>nstitute of Ukrainian History, Academy of Sciences of Ukraine, ''Organization of Ukrainian Nationalists and the Ukrainian Insurgent Army'', Chapter 5.</ref>

Приетият от историците в [[Полша]] и в Западна Европа брой на убитите във Волиния е между 35 000 и 60 000 души.<ref>Katchanovski, Ph.D., Ivan. „Terrorists or National Heroes? Politics of the OUN and UPA in Ukraine“. ''Davis Center for Russian and Eurasian Studies, Harvard University'':</ref> В Източна Галиция са убити между 20 000 и 25 000 души.<ref>Jan Kęsik. ''Ogólny bilans strat ludności w wyniku ukraińsko-polskiego konfliktu narodowościowego w latach II wojny światowej'' [in:] Polska-Ukraina. Trudne pytania. Vol. 9. Warszawa 2002. p. 41 {{икона|pl}}</ref> Украинските жертви са изчисляват между 4000 (според западните историци) и 40 000 (според украинските историци). Отговорност за жертвите не е поета от никого. На 15 юли 2009 г. [[Парламент|Сейм]]ът приема декларация относно „трагичната съдба на поляците в източните територии“.

== Последици от въоръжената съпротива на УПА ==
Въоръжената съпротива на УПА срещу всичките военни сили, които ръководството на ОУН е считало за окупационни, е продължавала от 1943 до 1953 година, въпреки че мобилизацията в УПА е спряла през 1949 г. след отделна заповед на Главния щаб.

Последиците от дейностите на УПА:
* 1943 – спряно е мобилизирането на украинските младежи от [[Галиция]] и Волиния за сталинската войска на СССР;
* 1945 – не допуска да се включат земите от Галиция и Волиния в състава на Полша;
* 1946 – 1948 – продължителната война в тила на СССР е способствувала прекратяването на плановете на [[Йосиф Сталин]] за окупация на Централна и Западна Европа;
* продължителна партизанска война с най-големия враг – [[СССР]] – е довела до значителни загуби от страната на УПА и цивилното население, което впоследствие е депортирано в [[Сибир]] (от 100 000 до 300 000 души).

Според някои украински историци военните действия на УПА са амортизирали заплахите от комунистически терор и глад през 1946 – 1947 година. Именно УПА са нарушава плановете за масова колективизация на селското стопанство на [[Галиция]] и [[Волиния]]. Така стотици хиляди жители от централна [[Украйна]] са могли да се спасят, избягвайки в западната част на страната, където комунистите не са контролирали тотално продоволствието.

Успешните действия на УПА на етническите украински територии, предадени след Втората световна война на комунистическа [[Полша]], през 1947 година са довели до [[операцията „Висла“]] – депортацията на всички украинци в западни и северни райони на Полша, която фактически се изпълнявала във формата на етнически чистки. Военния окръг „УПА-Запад“ след операцията „Висла“ бил парализиран, някои части с боеве са стигнали до [[Бавария]], някои – към съветската зона на окупация на Украйна.

== Вижте също ==
* [[Руска освободителна армия]]

== Източници ==
<references/>
* [[iarchive:qatal|PETLURA, KONOVALETS, BANDERA – Three Leaders of Ukrainian Liberation Movement murdered by Order of Moscow]] (audiobook)
* [http://oun-upa.ga/ Легенда Спротиву (укр.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151126174158/http://oun-upa.ga/ |date=2015-11-26 }}
* [http://www.uahistory.kiev.ua/upa/vol1/index.html В обороні волі. Боротьба УПА з німецькими окупантами на Рівненщині в 1941 – 1944 рр. (укр.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110524114418/http://www.uahistory.kiev.ua/upa/vol1/index.html |date=2011-05-24 }}
* [http://observer.org.ua/news.php?id=10345 Ярослав Сватко. УПА воювала з НКВД, а не з Червоною армією (укр.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090526065808/http://observer.org.ua/news.php?id=10345 |date=2009-05-26 }}
* [http://www.art.lutsk.ua/art/groshi/tkt1.html Петро Рябченко. Неповторні українські бофони (укр.)]

[[Категория:Армии]]
[[Категория:Военизирани организации]]
[[Категория:Съпротивително движение в СССР]]
[[Категория:Военна история на Украйна]]
[[Категория:1940-те в СССР]]
[[Категория:1950-те в СССР]]