Божур

	Божур
	Дървовиден божур (P. suffruticosa)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
разред:	Каменоломкоцветни (Saxifragales)
семейство:	Божурови (Paeoniaceae)
род:	Божур (Paeonia)
	Научно наименование
	Paeonia Linnaeus, 1753
	Божур в Общомедия
	[ редактиране ]

Божурът (Paeonia) е от клас двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5 – 1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2 – 3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа за запарка.

Най-известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.

Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най-популярните в България видове божури са кичести.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Божурите достигат височина 50 – 100 cm. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури. Сортовете са хиляди. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.

Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.

Божурите се засаждат дълбоко, в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.

Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.

Между растенията трябва да има разстояние поне 60 – 90 cm.

Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, се използват подпори.

Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по-добре на слънце.

Многогодишни растения са, разсаждат се през есента или ранна пролет. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.