Направо към съдържанието

Адолф (Насау-Шаумбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адолф
граф и княз на Насау-Шаумбург

Роден
Починал
Герб
Семейство
РодДом Насау
БащаЛудвиг Хайнрих (Насау-Диленбург)
МайкаКатарина фон Сайн-Витгенщайн
Братя/сестриГеорг Лудвиг фон Насау-Диленбург
Анна Амалия фон Насау-Диленбург (1616–1649)
Луиза фон Насау-Диленбург
Магдалена фон Насау-Диленбург (1627–1663)
ДецаШарлота фон Насау-Диленбург
Адолф в Общомедия

Адолф фон Насау-Диленбург-Шаумбург (на немски: Adolf von Nassau-Schaumburg; Adolf von Nassau-Dillenburg; * 23 януари 1629, Диленбург; † 19 декември 1676, Хадамар) е граф и княз на Насау-Шаумбург. Той основава линията Насау-Шаумбург.

Той е третият син на княз Лудвиг Хайнрих (1594 – 1662) и първата му съпруга Катарина фон Сайн-Витгенщайн (1588 – 1651), дъщеря на граф Лудвиг I фон Сайн-Витгенщайн и на втората му съпруга Елизабет фон Золмс-Лаубах. По-големият му брат е наследствен принц Георг Лудвиг фон Насау-Диленбург (1618 – 1656).[1]

Адолф получава Дридорф от наследството на баща му. На 6 август 1653 г. Адолф се жени в Диленбург за Елизабет Шарлота Меландер фон Холцапфел (* 1640; † 1707), единствената дъщеря на генерал Петер Меландер фон Холцапел (1589 – 1648). Така той наследява графството Холцапел и господството Шаумбург и веднага се нарича „Граф фон Насау-Шаумбург“ и основава линия с това име. Баща му получава през 1654 г. наследствената титла княз и Адфолф взема титлатата „Княз фон Насау-Шаумбург“.

Понеже синовете му умират преди него линията Насау-Шаумбург изчезва при смъртта му през 1676 г. Холцаппел и Шаумбург получава Лебрехт фон Анхалт-Бернбург, съпругът на неговата най-малка дъщеря и той основава линията Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм на Насау-Шаумбург.

Елизабет Шарлота фон Холцапфел

Адолф фон Насау-Диленбург-Шаумбург и Елизабет Шарлота Меландер фон Холцапфел (* 19/29 февруари 1640; † 17 март 1707, Шаумбург) имат децата:[2]

  • Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine encyklopädie der wissenschaften und künste in alphabetischer Folge. Johann Friedrich Gleditsch, Leipzig 1818, S. 430 (Digitalisat).