Алфонсус ди Гимараинс
Алфонсус ди Гимараинс | |
бразилски поет | |
Портрет на Алфонсус ди Гимараинс от Лауделино Фрейре, края на 19 век | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Мариана, Минас Жерайс, Бразилия |
Учил в | Университет на Сау Паулу |
Литература | |
Жанрове | стихотворение |
Направление | Символизъм Неоромантизъм |
Течение | символизъм, Неоромантизъм |
Известни творби | „Dona Mística“ (1894) |
Семейство | |
Баща | Албино да Коста Гимараинс |
Майка | Франциска ди Паула Гимараинс Алвим |
Съпруга | Зенаиде ди Оливейра |
Деца | 14 |
Алфонсус ди Гимараинс в Общомедия |
Алфонсус ди Гимараинс (на португалски: Alphonsus de Guimaraens), псевдоним на Афонсу Енрики да Коста Гимараис, е бразилски поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 юли 1870 г. в Ору Прету, щата Минас Жерайс, в семейство на търговец. През 1894 г. завършва право в Юридическия факултет на Сау Паулу. На следващата година заминава за Рио де Жанейро, където се запознава с поета Жуау да Круз е Соуза и започва да публикува собствени стихове, силно повлияни от символизма.[1]
През 1897 г. се жени за Зенаиде ди Оливейра, с които има 14 деца, две от които стават писатели: Жоао Алфонсус (1901 – 1944) и Алфонсус ди Гимараинс Фильо (р. 1918).[1]
През 1906 г. става съдия на Мариана, Минас Жерайс. Практикува на тази позиция до края на живота си.
Алфонсус ди Гимараинс умира на 15 юли 1921 г. в Мариана.[1]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Septenário das Dores de Nossa Senhora e Câmara Ardente (1899)
- Dona Mística (1899)
- Kiriale (1902)
- Pauvre Lyre (1921)
- Издадени посмъртно
- Pastoral aos crentes do amor e da morte (1923)
- Escada de Jacó
- Pulvis
- Salmos da noite
- Poesias (1938).
- Jesus eu sei que ela morreu, Viceja...
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ((en)) Guimaraens, Alphonsus de (1870 – 1921) // Enciclopédia Literatura Brasileira. Архивиран от оригинала на 2014-08-12. Посетен на 2017-09-17.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|