Направо към съдържанието

Бележки под линия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бележките под линия в издателската дейност са неделима част от наборното поле. Те са с 1 – 2 пункта по-малък кегел от основния текст. Преди самото пояснение се поставя звездичка или пореден номер, които са еднакви с означението в края на думата, която ще се пояснява. Пояснителният текст служи за обяснение или допълва значението на думата.

В бележка под линия да се извършва библиографско цитиране.[1]

Изписване на бележките под линия

[редактиране | редактиране на кода]

(Знак за бележката – цифра, звездичка или друг)(интервал)(Текст на бележката, започващ с главна буква и завършващ с препинателен знак)(интервал)(средно тире)(интервал)(Съкращение на типа бележка с главна буква и точка)(интервал)(автор на бележката)

  • Вермините са ужасно себични животни. – Бел. авт.

Автор на бележката

[редактиране | редактиране на кода]

Указва кой е поставил бележката в текста, най-честите са:

  • авторът – авт.
  • редакторът – ред.
  • преводачът – прев.

По-редките не свързани пряко с издателското дело се изписват в цялост.

  1. Оформяне на текст – в Официален правописен речник на българския език, Просвета, С., 2012 г., с. 125