Гебхард III фон Церинген
Гебхард III фон Церинген Gebhard III. von Zähringen | |
епископ на Констанц | |
Роден |
около 1050 г.
|
---|---|
Починал | 12 ноември 1110 г.
|
Религия | Католическа църква[1] |
Герб | |
Семейство | |
Род | Церинги |
Баща | Бертхолд I |
Братя/сестри | Луитгард фон Церинген Херман I Бертхолд II |
Гебхард III фон Церинген (на немски: Gebhard III von Zähringen; на латински: Gebehardus, * ок. 1050, † 12 ноември 1110) от род Церинги, е от 1084 до 1110 г. епископ на Констанц.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е третият син на Бертхолд I фон Церинген, херцог на Каринтия († 1078), и първата му съпруга Рихвара († 1092). Той е брат на Херман I, основателят на линията маркграфовете на Баден и на Бертхолд II, херцог на Швабия и по-късно на Церинген.[2]
Около 1075 г. Гебхард влиза в манастир Хирсау. На 21 декември 1084 г. е избран за епископ на Констанц. През май 1085 г. Гебхард е свален и екскомунициран на свикания събор в Майнц от Хайнрих IV. Той бяга от Констанц през 1085 г. и през 1086 г. се връща обратно.
През 1095 г. Гебхард взема участие в синода в Пиаченца. Той придружава Хайнрих V в пътуването му през Бавария и Саксония.
Гебхард основава манастири през 1085, 1093, 1095, 1103 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerold Meyer von Knonau: Gebhard III., Bischof von Constanz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 453 – 457.
- Bruno W. Häuptli: Gebhard III. von Zähringen. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 24, Bautz, Nordhausen 2005, ISBN 3-88309-247-9, Sp. 676 – 680.
- Karl Schmid: Gebhard III., Bischof von Konstanz. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 114 f. (Digitalisat).
- Helmut Maurer: Gebhard (III.). In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 1162.
- Helmut Maurer: Das Bistum Konstanz – Die Konstanzer Bischöfe vom Ende des 6. Jahrhunderts bis 1206, Berlin und New York 2003, S. 221 – 261 online
- Karl Zell: Gebhard von Zäringen – Bischof zu Constanz, In: Freiburger Diöcesan-Archiv Band 1, Freiburg 1865, S. 305 – 404 online
- Ernst Hofmann: Die Stellung der Konstanzer Bischöfe zu Papst und Kaiser während der Investiturstreits, In: Freiburger Diöcesan-Archiv Band 58, Freiburg 1931, S. 218 – 242 online
- Elmar Wadle: Die Konstanzer Pax und Bischof Gebhard III., In: Freiburger Diöcesan-Archiv Bd. 109 (1989), S. 141 – 153 online
- Ian S. Robinson: Bernold von Konstanz und der gregorianische Reformkreis um Bischof Gebhard III., In: Freiburger Diöcesan-Archiv Bd. 109 (1989), S. 155 – 188 online
- Karl Schmid: Zu den angeblichen Konstanzer Gegenbischöfen während des Investiturstreites, In: Freiburger Diöcesan-Archiv Bd. 109 (1989), S. 189 – 212 online
- Paul Diebolder: Bischof Gebhard III. von Konstanz (1084 – 1110) und der Investiturstreit in der Schweiz, In: Zeitschrift für schweizerische Kirchengeschichte, Band 10 (1916), S. 81 – 101 online, retro.seals.ch
- Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I; S. 19 – 22, (Google)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ zahri // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I; S. 19 – 22, (online)