Преглед на кода на Декларация за правата на човека и гражданина

[[Файл:Declaration of Human Rights.jpg|мини|270px|Декларацията за правата на човека и гражданина, рисунка от Жан-Жак-Франсоа Ле Барбиер]]

'''Декларацията за правата на човека и гражданина''' ({{lang|fr|Déclaration des droits de l'homme et du citoyen de 1789}}) е най-важният документ на [[Френска революция|Френската революция]], определящ индивидуалните права на [[човек]]а, създаден от [[Жилбер дьо Лафайет]] и [[Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо|Оноре Мирабо]]<ref> Fremont-Barnes, Gregory (2007). [https://books.google.bg/books?id=6_2wkP4j-EsC&pg=PA190&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Encyclopedia of the Age of Political Revolutions and New Ideologies, 1760 – 1815]. Greenwood. p. 190.</ref><ref>На френски е употребена думата ''homme'', която има значението на „мъж“ и „човек“. Към 1789 г. стопански дейното население са мъжете и само те имат право да гласуват. По-късно във френската история е направен преглед на този документ (1946) и правата на мъжа са изравнени с правата на жената.</ref>. Декларацията била приета от [[Учредително събрание (Франция)|Националното учредително събрание]] ({{lang|fr|l’Assemblée nationale}}) на [[26 август]] [[1789]] г. В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки индивид по рождение. За естествено право на човека и гражданина се обявяват: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на съпротива срещу всяко потисничество.

Декларацията лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е потвърдена и пренаписана в преамбюла на конституцията от [[4 октомври]] [[1958]] г. На [[16 юли]] [[1971]] г. Конституционният съвет на [[Франция]] признава Декларацията за пълноправен юридически документ, чието нарушение се приравнява на нарушение на конституцията.

През [[2003]] г. [[ЮНЕСКО]] включват тази Декларация в регистъра „Световна памет“.

== История ==
Към края на XVІІ век във Франция се сформират условия за буржоазна [[революция]]. [[Абсолютна монархия|Абсолютната монархия]] вече е изиграла своята прогресивна роля за националното обединение на всички френски земи, но все повече започва да се превръща в реакционна сила, забавяща развитието на френското общество и спъваща икономическия му растеж. Абсолютната монархия се превръща единствено в страж на аристократически привилегии и имоти, но е неспособна да изпълнява функциите на ефективно държавно управление.

През лятото на 1789 г. се оформя истинска революционна ситуация. Селяните, разорени от феодалните налози и повинности и особено от няколкото последователни неплодородни години, се насочвали към градовете с намерението да намерят там препитание, но на практика попълвали редовете на градската беднота.

Всеобщото недоволство от политиката на правителството заставя краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] на [[5 май]] 1789 г., които не са се събирали от [[1614]] г. Всъщност самият [[крал]], осъзнавайки ясно огромната задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата [[икономика]], се опитва на няколко пъти да проведе икономически реформи и да накара дворянството и духовенството също да плаща данъци, но всеки път среща яростния отпор на привилегированите съсловия. Сменя няколко [[Финансов министър|финансови министри]], докато най-после се решава да свика Генералните щати с надеждата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна сила, която да принуди аристокрацията също да плаща данъци. В Генералните щати обаче разпределението е такова, че броят на представителите на третото съсловие е равно на броя на депутатите на дворянството и духовенството взети заедно, което автоматично води до задънена улица. Ръководната роля сред депутатите от третото съсловие заема [[буржоазия]]та, която изисква съвместно обсъждане на решенията и гласуване заедно с останалите съсловия. Подобно положение би осигурило победата на буржоазията, защото сред дворянството и духовенството имало и доста хора, които споделяли по-съвременни възгледи и сами виждали накъде отиват нещата. Но представителите на привилегированите касти отказват да приемат това предложение. В отговор буржоазията скъсва с досегашните институционални порядки и на [[17 юни]] обявява, че депутатите от третото съсловие представляват Национално събрание.

Решителен момент в развитието на тези събития било въстанието на бедните маси в [[Париж]] на [[14 юли]] 1789 г., което превзема [[Бастилия]]та и слага началото на революция. То още повече укрепва позициите на Националното събрание, което започва да се нарича Учредително и фактически предава властта в ръцете на едрата буржоазия.

== Приемане и влияние ==
Първите официални документи, касаещи правата на човека, се появяват в края на 18 век. Първа е „[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост на САЩ]]“ ([[1776]]). Последвана е от „Декларация за правата на гражданите на Масачузетс“ ([[1780]]) – където за пръв път официално още в заглавието е спомената думата „права“. Тя влиза като неразделна част в Конституцията на щата [[Масачузетс]] от 1780 г.

Първият проект на френската Декларация е написан от видния военен и обществен деец [[маркиз дьо Лафайет]] по модела на американската Декларация за независимост и е представен на Учредителното събрание в първите дни след започване на работата му. Официалният документ, който категорично и недвусмислено изравнява правата на всички гражданите на страната, е приет от събранието на 26 август 1789 г. В него са формулирани редица демократични и хуманистични принципи и това го превръща в теоретическо оръжие в борбата на потиснатите срещу остарелия строй.

Провъзгласяването на [[свобода]]та и равенството – ставало дума само за политическо равноправие и равенство пред законите, – като естествени и неотменими права на човека било насочено основно срещу деспотизма и съсловното разделение.

Декларацията обобщава „под покровителството на Висшия разум“ обявените още от английския философ [[Джон Лок]] права, но ги поставя в рамките на определена политическа организация. Както свидетелства названието на този документ понятията „човек“ и „гражданин“ са свързани и човекът е наистина човек само в рамките на законна политическа система. Веднага след изреждането на правата Декларацията утвърждава принципа на националната независимост, която трябва да ги гарантира. Основните права са свободата на мнение и на съвест, особено [[религиозна свобода|религиозна]], [[свобода на пресата]], сигурността, която също е свързана със свободата, както и правото на собственост. Най-разгорещени се оказват споровете по отношение на религиозната свобода.

Приема се като необходимо тези права да бъдат „декларирани“, тоест да бъдат обобщени в писмен текст, който да добие конституционна стойност. Също така правата са представени като очевидни. Както изтъква [[Жилбер дьо Лафайет|Лафайет]] Декларацията „трябва да изрече онова, което всички знаят, което всички чувстват“. Но самото обстоятелство, че те се записват, че те се декларират, им придава много по-голяма тежест и авторитет. В името на тези права на човека оттогава нататък ще бъде възможно да се оценява всеки бъдещ политически режим, да „бъдат сравнени действията на законодателната и изпълнителната власт с целта на всяка политическа институция“. В този смисъл Декларацията се отнася не само до Франция, но и до целия свят.

Тази Декларация е най-висшата реализация на революция, която се възприема като изразяваща изискванията на разума и на човечността и като възнамеряваща да промени обществото от горе до долу в съгласие с тези изисквания, без да държи сметка за местните обичаи, приемани като предразсъдъци.

== Критики към правата на човека ==
Още веднага след появата си доктрината за правата на човека е критикувана от две привидно противоположни страни, чиито възгледи обаче в този случай се сближават.

Контрареволюционерите – като британския писател и политик [[Едмънд Бърк]], който публикува през [[1790]] г. „Размисли за Френската революция“, дипломатът граф [[Жозеф дьо Местр]], а също и писателят виконт [[Луи дьо Боналд]] – критикуват абстрактността на тези права и твърде размитите представи за тях.

От друга страна, [[Карл Маркс]] в „За еврейския въпрос“ през [[1844]] г. критикува доктрината за правата на човека, защото тя защитавала правата „само на членовете на буржоазното общество“, тоест на „човека егоист, на буржоата, на индивида, отделен от общността, затворен в себе си.“ Тези права според него се ограничават предимно до правото на собственост.

== Феминистки вариант ==
В оригиналния документ се използва френската дума „Homme“, която се отнася до „мъж“ и до „човек“. През 1789 г. текстът на тази Декларация се е отнасял само за мъжете, защото те са били икономически активното население. Но още от самото си начало документът предизвикал яростните възражения от страна на феминистките. През септември [[1791]] г. [[Олимпия дьо Гуж]] публикува „[[Декларация за правата на жената и гражданката]]“, в която официално разработва концепцията за равенство на половете. След приемането на Конституцията на Четвъртата френска република от [[13 октомври]] [[1946]] г. правата на мъжете и жените били изравнени и революционната Декларация от 1789 г. започнала да се отнася с еднаква сила и за двата пола.

== Външни препратки ==
* Jack Censer and Lynn Hunt, Liberty, Equality, Fraternity: Exploring the French Revolution, University Park: Pennsylvania State University Press, 2001.
* Susan Dalton, Gender and the Shifting Ground of Revolutionary Politics: The Case of Madame Roland, Canadian Journal of History, 36, no. 2 (2001): 259 – 83.
* William Doyle, The Oxford History of the French Revolution, Oxford: Oxford University Press, 1989.
* Darline Levy and Harriet Applewhite, A Political Revolution for Women? The Case of Paris, In The French Revolution: conflicting interpretations. 5th ed. Malabar, Fla.: Krieger Pub. Co., 2002. 317 – 46.
* Jeremy Popkin, A History of Modern France, Upper Saddle River: Pearson Education, Inc., 2006.
* „Active Citizen/Passive Citizen“, Liberty, Equality, Fraternity: Exploring the French Revolution (Посетен на 30 октомври 2011).

== Източници ==
<references />
{{Уикиизточник}}

{{Френска революция}}

[[Категория:История на човешките права]]
[[Категория:Политика на Франция]]
[[Категория:Френско право]]
[[Категория:Декларации]]
[[Категория:Документални паметници на света]]