Депозитарна разписка
 | Примерите и информацията в тази статия или секция се ограничават само до България, а не представят общовалидното световно понятие. |  |
Депозитарната разписка е документ, удостоверяващ, че лицето, посочено в нея, притежава определено количество безналични ценни книжа, описани по количество, вид, емисия, серийни номера и номинална стойност.
Тя не е ценна книга и не може да се прехвърля. При промяна на титуляра на безналичните ценни книги се издава нова депозитарна разписка. Не бива да се бърка с Българската депозитарна разписка, която вече е ценна книга.[1].
В България депозитарните разписки се издават от Централния депозитар, услугата се извършва единствено от лицензиран посредник чрез член на Централния депозитар, който не може да откаже тази услуга. Например, ако притежавате акции от публично дружество и искате да ги продадете на фондовата борса, необходима ви е депозитарна разписка, удостоверяваща собствеността ви на акциите (ценните книжа).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Закон за публичното предлагане на ценни книжа // Посетен на 16 януари 2008.[неработеща препратка]