Еленхард
| Еленхард | |
| епископ на Фрайзинг | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Баща | Зигхард VII |
Еленхард фон Фрайзинг (на немски: Ellenhard von Freising; † 11 март 1078) от рода на Зигхардингите, е епископ на Фрайзинг от 1052 до 1078 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е третият син на граф Зигхард VII от Химгау († 1044) и съпругата му Билихилд фон Андекс († 1075), дъщеря на Фридрих I, граф на Горен Изар (Андекс). Брат е на Зигхард († 1077), патриарх на Аквилея (1068 − 1077).
През 1052 г. крал Хайнрих III го прави епископ на Фрайзинг, помазан е за епископ на 15 ноември 1052 г. Той винаги е на страната на император Хайнрих IV, който често посещава епископа на Фрайзинг. На църковния събор във Вормс през 1076 г. той е към епископите, които искат свалянето на папа Григорий VII.
Еленхард е основател на манастира „Св. Андрей“ във Фрайзинг, в който е погребан.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Johanna Autenrieth: Ellenhardus. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 454 f. (Digitalisat).
- Lorenz Maier: Ellenhard. In: Karl Bosl: Bosls bayerische Biographie. Pustet, Regensburg 1983, ISBN 3-7917-0792-2, S. 173 (Digitalisat Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.).
- Wilhelm Störmer: Ellenhard, Bischof von Freising (1052/53 – 1078/† 1078). In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 1847.