Направо към съдържанието

Жълтоцветен аспрут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълтоцветен аспрут
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Метличинови (Cynareae)
род:Carthamus
вид:Жълтоцветен аспрут (C. lanatus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Жълтоцветен аспрут в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтоцветният аспрут[1] (Carthamus lanatus) е вид магарешки трън, близко родствен на шафранката (Carthamus tinctorius). Това едногодишно растение е родом от Средиземноморския басейн, но е познато и на други места, където е въведено и се е превърнало в вреден плевел, като например в части от Северна Америка и Южна Австралия с подобен климат.

Растението е включено в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

Жълтоцветният аспрут е бодливо, жлезисто, вълнесто растение, което често изглежда покрито с паяжини, поради фините си заплетени влакна. Има бледо стъбло, което може да достигне метър височина, и твърди, заострени, много бодливи листа. Цветната глава има много дълги, остри филари, които могат да бъдат дълги до няколко сантиметра и често се извиват назад (извити). Дисковите цветчета са ярко жълти. Едно растение може да има множество стъбла, които се сливат заедно поради бодливостта си и образуват малък гъстал. Плодът е с дължина около половин сантиметър с много твърди люспи от папус.

Инвазивен вид в Австралия

[редактиране | редактиране на кода]

В Австралия растението обикновено се счита за пасищен плевел, защото се конкурира с желаните растения като пасища или култури, семената и прицветниците се вграждат във вълната, което води до по-ниска възвръщаемост за фермерите, и гъстото заразяване ограничава достъпа до добитъка и прави терена по-труднопроходим. Обикновено не се смята за плевел в голяма част от Европа.[2]

  1. а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-13.
  2. Grace et al. 2002. Proceedings 13th Australian Weeds Conference, pp 529-532 (на английски)