Закон на Парето

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В края на 19. век италианският икономист и социолог Вилфредо Парето, формулира едно правило, което остава в социологията под името „Правилото 80 – 20“ или „Закон за елита“, или още, „Закон на Парето“. То гласи следното:

Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.

Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: „във всяко едно начинание, 20% от вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат.“

Този закон може да се интерпретира също така за целите на Управление на контрола или Управление на Риска както следва „По-рядко срещаните явления предизвикват най-големи проблеми“ или „относително малък брой възможни причини обикновено предизвикват мнозинството на проблемите или дефектите“.

Според Парето обществото е разделено на елит, контра елит, анти елит и маса. Елитът управлява, контра елитът може и се стреми да управлява, но е лишен от власт и анти елит (криминални елементи и интелигенция), който е винаги срещу елита, но не може и не желае да управлява. Масата никога не е е желаела и не желае да управлява. Парето смята, че човешкото общество винаги е било такова и нищо не се е променило. Всякакви идеи за различна организация на обществото е просто поредната идея (лъжа), с която си служи контра елита, за да дойде на власт.