Направо към съдържанието

Захир Райхан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захир Райхан
জহির রায়হান
бангладешки писател

Роден
с. Майпур, Фени, Британска Индия
Починал
30 януари 1972 г. (36 г.)

Националност Бангладеш
Работилновелист, режисьор
Семейство
СъпругаШучанда Райхан
Деца4

Уебсайт
Захир Райхан в Общомедия

Захир Райхан (на бенгалски: জহির রায়হান) е бангладешки писател и режисьор. Известен с документалния си филм Stop Genocide, направен по време на войната за освобождение на Бангладеш.[1] Получава награда Екушей Падак през 1977 г. и награда Ден на независимостта през 1992 г. от правителството на Бангладеш.[2][3]

Райхан е роден на 19 август 1935 г. в село Майпур, в област Фени.[4] След разделянето на Британска Индия през 1947 г., той заедно с родителите му се връщат в селото си от Калкута. Получава бакалавърска степен в Бенгалския университет в Дака.

Професионална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Райхан получава следдипломна квалификация в бенгалска литература. Заедно с литературните творби, Райхан започва да работи като журналист, когато се присъединява към Югер Ало през 1950 г. По-късно той работи във вестниците „Капхара“, „Янтрик“ и „Кино“. Редактор на Probaho през 1956 г.[5] Първата му сбирка от кратки разкази, озаглавена Suryagrahan, е публикувана през 1955 г. Работи като асистент-режисьор на филма на Jago Hua Savera през 1957 г. Това е първото му пряко участие във филм. Подпомага Салахудин във филма Je Nadi Marupathe. През 1960 г. прави режисьорски дебют с филма си Kokhono Asheni, който излиза през 1961 г. През 1964 г. прави първия цветен филм на Пакистан – Sangam и завършва първия си филм през следващата година.

Активен поддръжник на Езиковото движение от 1952 г. и присъства на историческата среща на Амтала на 21 февруари 1952 г. Ефектът на Езиковото движение е толкова силен, че го използва като предпоставка за своя забележителен филм Jibon Theke Neya. Райхан участва и в масовото въстание през 1969 г. в Източен Пакистан. През 1971 г. се присъединява към войната за освобождение на Бангладеш и създава документални филми по темата. По време на освободителната война, Райхан отива в Калкута, където е показан неговият филм Jibon Theke Neya. Неговият филм е много добре приет. Макар да е във финансови затруднения по онова време, той дарява всичките си пари от Калкута, показвайки доверието си за свободата на бойците.[6]

Райхан е женен два пъти – за Сумита Деви през 1961 г. и за Шучонда през 1968 г., като и двете са филмови актриси. От Сумита има двама сина – Бипул Райхан и Анол Райхан. С Шучонда, също има двама сина – Опу Райхан и Топу Райхан.[7]

Райхан изчезва безследно на 30 януари 1972 г., опитвайки се да намери брат си, писателя Шахидула Кайзер, който е пленен и убит от пакистанската армия и / или местни колаборатори през последните дни на освободителната война.[8] Смята се, че Захир Райхан е бил убит с много други, на път за Мирпур, предградие на столицата Дака, когато въоръжени колаборатори на Бихари и войници от пакистанската армия, започват стрелба по тях от засада.

  1. Islam, Sirajul. Raihan, Zahir // Banglapedia: National Encyclopedia of Bangladesh. Second. Asiatic Society of Bangladesh, 2012.
  2. একুশে পদকপ্রাপ্ত সুধীবৃন্দ // Government of Bangladesh. Посетен на 23 август 2017. (на бенгалски)
  3. Independence Day Award // Government of Bangladesh. Посетен на 23 септември 2016.
  4. Profiles of martyred intellectuals // The Daily Star (Bangladesh). Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 19 ноември 2014.
  5. Zahir Raihan: Recalling an Intellectual // The Daily Sun. Посетен на 14 юни 2017. (на английски)
  6. Akhono Obohelito Zahir Raihan Hossain, Amzad. The Daily Prothom Alo, 17 август 2006
  7. বিপুল রায়হান গুরুতর অসুস্থ:প্রধানমন্ত্রীর সহায়তা কামনা // Prothom-Alo, 12 март 2015. Архивиран от оригинала. Посетен на 2021-02-27.
  8. Ferdous, Fahmim. Zahir Raihan: Capturing national struggles on celluloid // The Daily Star, 19 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 9 ноември 2013.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zahir Raihan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​