Направо към съдържанието

Инро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Инро, 19-ти век
Конструкция на едно инро
Използване на инро
Музей Kiyomizu Sannenzaka
Музей Kiyomizu Sannenzaka

Едно Инро (на японски: 印籠, означаващо кутийка за печат), представлява една японска кутийка за съхранение на личен печат или лекарства и е част от така наречените „Сагономо“ (неща за окачване).

Състои се от различни наредени един върху друг отделения, които са изработени толкова прецизно, че могат да се затворят почти херметично. Най-горната част служи за капак. Кутийките „Инро“ могат да се изработят от много твърдо дърво, кост, слонова кост или от керамика. Първоначално са създадени като кутийки за изпращане на послания. По късно започват да се използват за съхранение на лични печати, лекарства за път или монети. Използват се предимно от мъже, при които за разлика от това при жените, облеклото им не съдържа джобове в ръкавите. Освен това се закрепва на японския пояс оби и се осигурява с нетсуке. През 21-век в Япония кутийките „инро“ не се използват като принадлежност към кимоното, но представлява голям интерес за колекционерите, за които е създаден музей на този вид японско изкуство. [1]