Направо към съдържанието

Каламкар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Каламкар (на персийски: قلمکار Qalamkaar; на хинди: कलमकार मतलब каламкар матлаб) е едновременно название на занаят и на вид тъкан от чист памук, по-рядко от коприна, декорирана чрез печатна техника или ръчна рисунка. В оригинал това е многостъпков, ръчен процес по създаване на текстилен дизайн. Древните му корени се откриват в Египет 2600 г. назад.

Щампата и крайното изделие

До Индустриалната революция занаятите са упражнявани професионално, като начин за прехрана. С избирането на Исфахан за столица на Сафавидската династия (1501 – 1722 г. сл. Хр.), много занаятчии и художници се стичат от всички краища на Иран и установяват своите работилници в града и околностите му. Каламкар е един от процъфтяващите занаяти, а производството на печати с декоративни шаблони е едно от изящните изкуства на епохата.

Дървен печат от гр. Нишапур

Прилаган върху текстил, крайният продукт има различни предназначения: на завеси в храмове, молитвени килимчета, дамски и мъжки облекла, покривки за трапезата или леглото и др. Възходът на занаята е най-видим при управление на шах Абас I (1578 – 1629), а историята му продължава повече от 400 години, за да е жив и до днес. При управлението на Насред ад-Дин шах, четвърти шах от династията на Каджарите (1831 – 1896 г.), който е имал афинитет към рисуване и поезия, в Исфахан занаята каламкар е давал прехрана на 120 000 души. Исфахан е част от древния път на коприната, по който са се обменяли суровини (текстил и багрила), а река Заянде, в чиито бързи води са минавали многото цикли на изпиране на тъканите, правят града процъфтяващ център за каламкарите.

„Изкуството на хилядите почуквания“
Занаятчия нанася печата на тъканта

Една от метафорите за каламкар е „изкуството на хилядите почуквания“, защото всяко нанасяне на печат е придружено от неколкократно потупване върху клишето, докато боята проникне прецизно в плата. Този процес може да бъде травмиращ за занаятчията, който предпазва ръката си с възглавничка от плат. Нанасянето на багрилата става в следната последователност:

Черен контур – изисква голямо майсторство, следва червения цвят, синия цвят и накрая – жълтия. Характерно за натуралните багрила е, че слънцето фиксира техния цвят. Обагрените тъкани се разстилат на открито до окончателно изсъхване и проветряване.

В Индия занаята е познат като каламкари (работа с писалка). Първи от чужденците португалците са грабнати от причудливите рисунки по памучните тъкани. По-късно и англичаните са впечатлени от обагрянето на тъкани с четка, което е по-близо до изкуството, отколкото до занаята. Варварските в техните очи сюжети хармонично се съчетават с нежните и прости материи, с изисканите цветове, добити от природата. Един от основните центрове за изработка на каламкари е школата в Масулипатнам (Мачилипатнам, щат Андхра Прадеш). Тук река Кришна се влива в Бенгалския залив. Гилдията е съхранила персийския стил на флорални орнаменти, богатите и сложни рамки, изобилстващи с животни и птици.

Подобно на Персия и в Индия е разпространена традицията на бродещите разказвачи, които са използвали завеси от каламкари за помощно средство, когато декламират своите притчи, изпълняват песни, или преразказват истории от епосите Махабхарата и Рамаяна. Отличителна за индийския вкус е употребата на повече от 4 цвята. При това цветовете са интензивни и на моменти натрапчиви. Отделните работилници имат свой почерк и цветови канон.

При изработката на печатите най-популярен материал е тиковото дърво (Индия), крушата и глога (Иран). Според физико-географските особености натуралните багрила също са с различен произход: жълто – от куркума, зелено – от спанак, синьо – от индигово дърво, кафяво – от кора на мангрово дърво, черно – от минерали с окиси на желязото и т.н., използва се дори кравешки тор.

Актуален проблем пред автентичното упражняване на занаята е заместването на ръчното производство с индустриално. Ръчното производство е по-бавно и по-скъпо. При него са възможни леки отклонения от контура, особено при по-големите по размер тъкани, и това е един от начините да се разпознае дали предлаганият занаятчийски продукт е оригинален, или произведен по машинен път.

Електронни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]
  1. „Qalamkar – The Art of Persian Woodblock Printing“
  2. „All about Sanganeri Hand Block Printing“ Winner of Best Student Documentary at Jeevika Asia livelihood Festival 2011