Кръстю Илянов
| Кръстю Илянов | |
| български столетник | |
| Роден |
1785 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
Кръстю Бешев Илянов е български столетник, считан за най-дълго живелия българин[1][2] – 128 години.
Роден е в село Пордим, Плевенско през 1785 г. Препитава се със земеделие. Известен е сред съселяните си със своята работливост и неучастие в караниците и дрязгите между хората в селото. Прави впечатление, че въпреки тежките времена, характерни със своите епидемии, войни и глад, не емигрира като други по време на емигрантските вълни от онези години.[1] Живее в Пордим до смъртта си през 1913 г.
Дядо Кръстю става известен със снимка, на която е заснет на 125-годишна възраст. По тази снимка в Германия изготвят 1000 пощенски картички и част от тях са изпратени в пордимските музеи като сувенири за посетителите. Известни факти от биографията му се намират в книгата на Любомир Буковски „Плевен. Среща с миналото 1877 – 1944“.[1][2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Буковски, Любомир. Плевен. Среща с миналото 1877 – 1944. Плевен, ИВКО, 2006, 2014. с. 288.