Леа Седу
Леа Седу Léa Seydoux | |
френска актриса | |
Леа Седу на Фестивала в Кан през 2016 | |
Родена | |
---|---|
Националност | Франция |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 2006-днес |
Значими роли | Жуни в „La Belle Personne“ (2008); Шарлот в „Гадни копилета“ (2009); Агат-Сидони Лабор в „Сбогом моя кралице“ (2012); Ема в „Синьо е най-топлият цвят“ (2013); Маделин Суон в „Спектър“ и „Смъртта може да почака“ |
Награди | Trophée Chopard (2008) Златна палма (2013) Rober (2013) Prix Lumières (2014) |
Семейство | |
Баща | Анри Седу |
Майка | Валери Шлумбергер |
Партньор | Андре Майер |
Деца | 1 |
Уебсайт | |
Леа Седу в Общомедия |
Леа̀ Елèн Седỳ-Форниè дьо Клозòн (на френски: Léa Hélène Seydoux-Fornier de Clausonne, р.1 юли 1985 г.) е френска филмова актриса и модел.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Леа е родена в Париж в семейството на бизнесмена Анри Седу и филантропа Валери Шлумбергер. Родителите ѝ са от немско-елзаски протестантски произход. Дядо ѝ, Жером Седу, е известен френски актьор и съпредседател на френската филмова компания Pathé.
Получава много строго протестантско възпитание, но въпреки това не е религиозна. През юношеските си години шест пъти е пращана на летен лагер в Щатите по волята на баща ѝ, който искал тя да научи отлично английски. Не е следвала във висше училище и няма академично образование, няма специализирано обучение и по актьорсо майсторство, а попълва познанията си чрез практиката.
Благодарение на широките семейни контакти тя отрано се запознава с творческите и артистичните среди на Париж. Майка ѝ, бивша актриса, се ангажира с насърчаване дейността на творци от африкански произход. Леа дори е била модел за тяхната бижутерийна линия Jokko.
Творческа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Леа навлиза в актьорската професия и стъпва на модните подиуми непосредствено след завършване на средното си образование.
Привлича за пръв път вниманието на публиката в клипа на френския певец Рафаел. През 2006 г. получава по-сериозна роля в комедията на Силви Ейм „Mes copines“. По това време се изявява и като модел за американска модна фирма и едновременно с това се снима в „Последната любовница“ и „Френска улица 13“. През 2009 г. получава роля във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“. През същата година е номинирана за Сезар за ролята на Жуни в „La Belle Personne“, осъвременена адаптация на историческия роман на мадам дьо Лафайет „Принцеса дьо Клев“. През 2010 г. играе Изабел дьо Ангулем, френската любовница на английския крал Джон в „Робин Худ“ на режисьора Ридли Скот. През 2011 г. получава малката роля на антикварката в романтичния филм с елементи на фентъзи „Полунощ в Париж“ на Уди Алън. През 2012 г. получава вече главната роля на придворния четец на кралицата във френската историческа картина, посветена на първите дни от революцията „Сбогом, моя кралице“ на режисьора Беноа Жако. През 2014 г. се снима в главната роля във филма на Кристофър Гън „Красавицата и звяра“. Ролята на Ема в „Синьо е най-топлият цвят“ (2013 г.) на режисьора Абделлатиф Кешиш ѝ носи най-много номинации и награди.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 2006
- „Mes copines“ – Орор
- 2007
- „La Consolation“ – късометражен филм
- „Последната любовница“ – Оливия
- „Френска улица 13“ – Джени
- 2008
- „На война“ – Мари
- „Les Vacances de Clémence“ – Джаки
- „Des poupées et des anges“ – Гизел
- „La Belle Personne“ – Жуни
- 2009
- „Лурд“ – Мария
- „Илюзиите“ – момичето от метрото
- „Гадни копилета“ – Шарлот ла Падит
- „Plein sud“ – Леа
- 2010
- „Робин Худ“ – Изабел Ангулемска
- „Petit tailleur“ – Мари-Жули
- „Sans laisser de traces“ – Фльор
- „Belle Épine“ – Продънс Фридман
- „Roses à crédit“ – Маржолин
- „Мистериите на Лисабон“ – Бланш дьо Монфор
- 2011
- „Полунощ в Париж“ – Габриел
- „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ – Сабин Моро
- „Времето не стои на едно място“ – Ел
- „Le roman de ma femme“ – Ев
- 2012
- „Сбогом, моя кралице“ – Сидони Лабор
- „Сестра“ – Луиз
- 2013
- „Синият е най-топлият цвят“ – Ема
- „Grand Central“ – Карол
- „Prada: Candy“ – Канди
- 2014
- „Красавицата и звярът“ – Бел
- „Гранд Хотел Будапеща“ – Клотилд
- „Истинският Сен Лоран“ – Лулу дьо ла Фале
- 2021
- „Смъртта може да почака“ – Маделин Стоун
- „Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ – Симон
- 2024
- „Дюн: Част втора“ – Лейди Марго
Награди
[редактиране | редактиране на кода]До 2014 г. Леа Седу има около 20 номинации за престижни международни филмови награди, между които на BAFTA, Cesar, Prix Romy Schneider, Prix Lumières и др.
През 2009 г. за „La Belle Personne“ получава наградата Trophée Chopard за начинаеща актриса, представена на филмовия фестивал в Кан.
През 2013 г. за „Синьо е най-топлият цвят“ печели Златна палма на фестивала в Кан, съвместно с режисьора Абделлатиф Кешиш и Адел Ексаркопулос, а също и наградата Rober. През 2014 г. и Prix Lumières за най-добра актриса за изпълнението си в „Grand Central“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Léa Seydoux, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Леа Седу
- В Общомедия има медийни файлове относно Леа Седу
- Леа Седу в Internet Movie Database
- Леа Седу в
- Леа Седу в Rottentomatoes.com
- Леа Седу в Models.com
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Léa Seydoux и страницата Léa Seydoux в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|