Преглед на кода на Маринър 4

{{Космически апарат
| име             = Маринър 4
| снимка          = Файл:Mariner 3 and 4.jpg
| текст           = Сондата Маринър 4
| програма        = [[НАСА]]
| изпълнители     = [[JPL]]
| цели            = изследване на [[Марс (планета)|Марс]].
| тип             = автоматичен
| орбита          =
| запуск          = [[28 ноември]] [[1964]] г.<br>[[ВВС база Кейп Каневерал]]
| установка       = [[Атлас (ракета)|Атлас]]
| събития         =
| продължителност = [[28 ноември]] [[1969]] до [[21 декември]] [[1967]]
| маса            = 260,68 [[килограм|kg]]
| страница        = [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/masterCatalog.do?sc=1964-077A Маринър 4 (НАСА)]
| състояние       =
| инструменти     =
}}

'''Маринър 4''' (Марс-Маринър 1964) е четвъртият [[космически апарат]] от програма [[Маринър]] и първият извършил успешно прелитане около [[Марс (планета)|Марс]]. Той е и направил първата снимка на марсианската повърхност. Апаратът е конструиран за извършването на близки наблюдения на планетата и пращането им на [[Земя]]та. Други цели на мисията са измервания на частиците и полето в междупланетното пространство в близост до Марс.

== Конструкция на апарата ==
Маринър 4 има осмоъгълна [[магнезий|магнезиева]] основа, с дължина 1270 mm по диагонал и 457 mm висока. Четири [[слънчев панел|слънчеви панела]] са прикачени към конструкцията с дължина 6,88 m от единия до другия край на апарата. На върхът на Маринър 4 има антена с дължина 1168 mm. До нея е разположена друга, действаща във всички посоки с височина 2235 mm. Цялостната височнина на апарата е 2,89 m. Отдолу в центъра на конструкцията е монтирана телевизионна камера. В осмоъгълния апарат се помества електронно оборудване, двигателна система и запаси от гориво за контрол на височината. Повечето научни инструменти са монтирани външно. Освен камерата това са [[магнитометър]], детектор на прах, [[телескоп]] за [[космическо лъчение|космически лъчения]], детектор за следи от [[радиация]], сонда за слънчева плазма и [[гайгеров брояч]].

Електроенергията се осигурява от 28 224 слънчеви клетки в четирите слънчеви панели. Допълнителна презареждаща се батерия от 1200 W/h също помага при нужда от маневри. За задвижване се използва [[хидразин]]ово гориво. Контролът на височината се осигурява от 12 двигателя със студен [[азот]] монтирани в края на слънчевите панели.

== Мисия ==
=== Изстрелване ===
[[Файл:Mariner 4 launch 2.jpg|мини|ляво|140px|Изстрелването на Маринър 4 с ракета-носител [[Атлас (ракета)|Атлас]].]]
След изстрелването от стартова площадка 12 на [[ВВС база Кейп Каневерал]] защитното покривало е изхвърлено и комбинацията от степен на ракета Аджена-Д и Маринър 4 е раделена от [[бустер]]а (ракетата) Атлас в 14:27:23 UTC на 28 ноември 1964 г. Първото пускане на двигателите на Аджена-Д от 14:28:14 до 14:30:38 извежда Маринър в околоземна орбита, а второто пускане от 15:02:53 до 15:04:28 изпраща Маринър 4 в трансферна орбита към Марс. Отделяне от степен Аджена-Д в 15:07:09 и апаратът предприема курс към Марс. Следва разгръщане на слънчевите панели.

=== Полет покрай Марс ===
След 7 и половина месечно пътешествие включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 г., космическият апарат достига Марс на 14 – 15 юли 1965 г. Апаратът прелита на 9846 км от планетата и прави множество снимки на повърхността и. <ref>[https://archive.is/20120630212516/home.earthlink.net/~nbrass1/mariner/miv.htm ''Mariner IV – First Flyby of Mars: Some personal experiences'', Bill Momsen], [https://archive.is/20120630212512/home.earthlink.net/~nbrass1/mariner/miv-2.htm p.2], Посетен на 24 април 2008</ref> Снимките направени от апарата са съхранени в лентата на борда на Маринър. В 02:19:11 UT на 15 юли Маринър 4 преминава отвъд Марс и [[радиосигнал]]ът прекъсва. Препращането на снимките започва 8,5 часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август. Всички снимки са пратени по два пъти за да е сигурно, че част от информацията не е повредена или загубена.

=== Сблъсъци с метеорни тела и прекъсване на комуникацията ===
През късната 1967 г. е възобновено получаването на информация от Маринър 4. Детекторът за космически прах засича 17 удара в продължение на 15 минути на 15 септември, очевидно в резултат от микрометеороиден рояк, който временно променя височнината на апарата и вероятно поврежда слабо [[топлинен щит|топлинния щит]]. По-късно се предполага, че апарата може би е прелетял близо до раздробеното ядро на [[комета]]та D/1895 Q1 или около нейни остатъци на разстояние около 20 милиона километра.<ref>[http://www.marsdaily.com/reports/Has_The_Mariner_Meteor_Mystery_Been_Solved_999.html Разрешена ли е загадката около метеоритния дъжд ударил Маринър 4?]</ref><ref>[http://science.nasa.gov/headlines/y2006/23aug_mariner4.htm science.nasa.gov] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090406234926/http://science.nasa.gov/headlines/y2006/23aug_mariner4.htm |date=2009-04-06 }}. Посетен на [[24 април]] [[2008]] г.</ref>

== Резултати ==
Обемът на информацията получена от мисията е 5,2 млн. байта (около 634 [[килобайт|kB]]). Всички експерименти са извършени успешно, с изключение на [[йонизационна камера|йонизационната камера]]/[[гайгеров брояч]], които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента със сондата за измерване на плазмата, който се проваля заради повреда на [[резистор]] на 6 декември 1964 г. Изпратените снимки показват лунопобен терен осеян с [[Ударен кратер|кратери]] (по-късните мисии до Марс показват, че този регион не е типичен за планетата, а само за древния участък заснет от Маринър 4). Космическата сонда установвява, че плътността на марсианската атмосфера не превишава 1% от земната, а по химичен състав се състои основно от въглероден диоксид. Атмосферното налягане на повърхността е от 4,1 до 7 mbar (от 410 до 700 [[паскал (единица)|паскала]]) и дневните температури са около -100 градуса [[Целзий]]. Не е засечено [[магнитно поле]].

<gallery class="center">
Mars (Mariner 4).jpg|Първата близка снимка на Марс правена дотогава.
M04 12.jpg|
M04 0910.jpg|
M04 1112.jpg|
</gallery>

Снимките на осеяната от кратери повърхност и тънката атмосфера, показващи, че Марс е една относително неактивна планета, открита към „жестокостта“ на космоса, попарват надеждите за откриване на интелигентен живот на Марс – нещо, за което до този момент е било обект на спекулации от векове. Резултатите от полета водят до заключението, че ако на планетата има някакви форми на живот, те ще са по-малки и по-прости. Снимките направени от апарата са и последният пирон в ковчега на твърденията за наличието на [[Марсиански канал|„канали“ на Марс]], каквито някои астрономи от края на XIX и началото на XX век твърдят, че са наблюдавали.

Общата цена на мисията се изчислява на около $83,2 млн., а на цялата поредица от апарати Маринър – $554 млн.

== Вижте също ==
* [[Изследване на Марс]]

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
{{commons|Mariner 4}}
* {{икона|en}} [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/database/MasterCatalog?sc=1964-077A Маринър 4 в каталога Nssdc] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071030142933/http://nssdc.gsfc.nasa.gov/database/MasterCatalog?sc=1964-077A |date=2007-10-30 }}.
* {{икона|en}} [http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Mariner_04 Маринър 4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111014232450/http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Mariner_04 |date=2011-10-14 }} в [http://solarsystem.nasa.gov изследване на Слънчевата система от НАСА].
* {{икона|en}} [http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19650018349_1965018349.pdf Към Марс – Одисеята на Маринър 4 – януари 1965 (PDF)]. {{пдф картинка}}

{{Изследване на Марс}}
{{Програма Маринър}}

[[Категория:Програма Маринър]]
[[Категория:Мисии до Марс]]