Направо към съдържанието

Мезозома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мезозомата се формира в бактериални клетки, подготвени за електронна микроскопия чрез химическа фиксация, а не чрез крио фиксацият.[1]

Мезозома е образувание на клетъчната мембрана на прокариотните клетки. Мезозомата почти изцяло се вдава в цитоплазмата на клетката. Въпреки че някои функции са предложени за тези структури през 1960-те години, през 1970-те вече е прието, че те не са част от нормалната структура на бактериалната клетка.

Първоначални наблюдения

[редактиране | редактиране на кода]

Мезозомата е вгъване на клетъчната мембрана, което се наблюдава при химически фиксирани клетки при подготовка за електронна микроскопия. Първоначално те били наблюдавани през 1953 г. от Джордж Б. Чапман и Джеймс Хиллър, които ги нарекли „периферни телца“. Наименованието им „мезозоми“ било измислено от Робертсън през 1959 г.

Първоначално се смятало, че мезозомата играела роля в няколко клетъчни процеса, като формирането на клетъчната стена по време на деленето на клетката, репликацията на хромозомите, или като място за окислителното фосфолириране. Смятало се, че мезозомата увеличава площта на клетката, което помага за клетъчната респирация. Също така се смятало, че мезозомата помага за фотосинтезата, деленето на клетката, репликация на ДНК и клетъчната компартменизация. 

Опровержение на хипотезата

[редактиране | редактиране на кода]

Тези първоначални наблюдения били поставени под въпрос през края на седемдесетте, когато били изложени данни предполагащи, че мезозомите се формирали чрез повреда на мембраната по време на процеса за химическа фиксация и те не се наблюдавали при клетки, които не били химически фиксирани. Към края на осемдесетте с напредване на крио фиксацията и методи за замразяване на клетки за електронна микроскопия било взето като заключение, че мезозомите не се образуват при живите клетки.

Подобни вгъвания на мембраната са наблюдавани при бактерии, които били изложени на антибиотици. Появи на тези структури наподобяващи мезозома могат да бъдат резултат от нараняване на клетъчната мембрана или стена от различни химикали. 

  1. Nanninga N. The mesosome of Bacillus subtilis as affected by chemical and physical fixation // J. Cell Biol. 48 (1). 1971. DOI:10.1083/jcb.48.1.219. с. 219 – 24.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mesosome в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​