Преглед на кода на Неокласическа икономика

{{експерт}}
'''Неокласическата икономика''' е [[Школи на икономическата мисъл|школа на икономическата мисъл]], възникнала във Великобритания и САЩ в края на XIX век. В основата ѝ стои [[Маргинализъм|маргиналният]] анализ, който има много привърженици сред представителите на съвременната американска икономическа мисъл, особено от [[Чикагска школа по икономика|Чикагската школа]]. Според тях равновесие в икономиката настъпва след смущения, предизвикани от процес на нагаждане след промяна в заплати и цени. След като цените разпространят информацията и осигурят съответни импулси за икономическите агенти, техните икономически планове и дейности се координират. Специално внимание се отделя на ролята на потребителите, производителите и спестителите, като акцентът в проучванията се прехвърля от разпределението на пазарите върху индивидуалния и институционалния избор. Представителите на тази икономическа школа работят и в сферата на [[Макроикономика|макроикономическите]] анализи. През XX век най-изявените теоретици на тази школа са Хикс и Самуелсън<ref>Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997</ref>.

== Дефиниции ==
Неокласическата икономика представлява преразглеждане на икономическите понятия, дефинирани от класическите икономисти. [[Давид Рикардо]] и други класически икономисти се стремят да научат преди всичко: 1. какви закони управляват разпределението на [[доход]]ите сред производствените фактори и 2. кои са определящите фактори за [[международна търговия|международните търговски модели]].

Друг съвременен икономист – [[Пол Самюелсън]], дефинира икономиката като приоритетна наука в условия на оскъдица. Според тази дефиниция икономиката е науката, която ръководи индивидите при извършване на ефективно разпределение на оскъдни ресурси за различни и често еднакво желани цели. Икономическият теоретик [[Джон Мейнард Кейнс]] твърди, че тя по-скоро е метод, отколкото [[доктрина]], мисловен уред, мисловна техника, която помага на притежателя си да прави коректни заключения. [[Джон Стюарт Мил]] нарича икономиката неточна [[наука]] и характеризира законите и като тенденциозни.

Неокласическите икономисти не вземат под внимание [[история]]та и [[география]]та при обяснението на икономическите дела. Неокласическата теория, общо взето, игнорира промените в икономическите, политическите и другите обществени структури, които са неизбежен резултат на [[икономически растеж|икономическия растеж]].

Неокласическите анализи не дават нито история на икономиката, нито обяснение за нейната развиваща се природа. Убеждението на неокласическите икономисти е, че териториалното разпределение на икономическите дейности няма голямо значение.

== Произход ==
Класическата икономика, развита през XVII и XIX век, включва теория за стойността и теория за разпространението. Смятало се е, че стойността на продукта зависи от разноските по произвеждането на този продукт. Този класически подход е в основата на трудовете на [[Адам Смит]] и [[Давид Рикардо]].

Но някои икономисти постепенно започват да наблягат на възприеманата стойност на стоката от гледна точка на потребителя. Те предлагат теория, според която стойността на продукта трябва да бъде обяснена с разликите в неговата полза или полезност за консуматора. В Англия икономистите започват да концептуализират ползата с [[утилитаризма]] на [[Джереми Бентам]] и по-късно [[Джон Стюарт Мил]].

== Недостатъци ==
В традиционния подход на неокласическата икономика съществуват няколко слабости:
* Понеже технологичният напредък се смята екзогенен за икономическата система, икономистите не са разработили смислено обяснение за него.
* Понеже икономистите смятат [[технология]]та за обществено благо, до което всеки има еднакъв достъп, те не отдават необходимото значение на технологичните монополи.
* Понеже теорията за функцията на производството приема, че икономическите играчи притежават пълно или определено познание и достъп до наличната технология, икономистите често пропускат да включат несигурността в своите писания.

== Източници ==
<references />

* Робърт Гилпин, Джийн М. Гилпин, ''Глобална политикономия: Разбиране на международния икономически ред''; Прев. Лъчезар Бенатов София: Дамян Яков, 2003

{{Неокласически икономисти}}
{{Икономика}}
{{Школи на икономическо мислене}}

[[Категория:Икономически теории]]