Преглед на кода на Николай Ярошенко

{{Художник
| име            = Николай Александрович Ярошенко
| характеристика = руски портретист, жанров живописец, пейзажист
| име-оригинал   = 
| рождено_име    = Николай Александрович Ярошенко
| псевдоним      = 
| картинка       = Autoritratto Jarošenko.jpg
| ширина         = 
| описание       = Автопортрет (1874)
| наставка       = 
| роден-дата     = [[1 декември]] [[1846]]
| роден-място    = {{Флагче|Русия}} [[Полтава]], [[Руска империя]]
| починал-дата   = [[25 юни]] [[1898]]
| починал-място  = {{Флагче|Русия}} [[Кисловодск]], Руска империя
| националност   = {{Флагче|Русия}} [[руснак]]
| стил           = [[реализъм]]
| период         = 
| учител         = [[Иван Крамской]]
| академия       = [[Императорска художествена академия]]
| направление    = [[портрет]]на и [[жанрова живопис]]
| патрон         = 
| работил        = 1870 – 1898
| творби         = „Пожарникар“, „Затворник“, „Студентка“, „Литовското знаме“, „Навсякъде живот“
| повлиян        = Иван Крамской
| повлиял        = 
| избран         = 
| награди        = 
| подпис         = 
| подпис_ширина  = 
| подпис_текст   = 
| женен_за       = Мария Павловна Навротина
| уебсайт        = 
| общомедия      = 
}}
'''Никола̀й Алекса̀ндрович Ярошѐнко''' ({{lang|ru|Николай Александрович Ярошенко}}) е [[Руснаци|руски]] [[живопис]]ец, [[портрет]]ист и [[Битова живопис|жанрист]], майстор на еднофигурните композиции, оглавил организацията на [[передвижници]]те след смъртта на [[Иван Крамской]]. По образование е военен инженер, завършил кариерата си с чин генерал-майор. Заедно с това завършва и Императорската художествена академия.<ref name="РЖ">{{икона|ru}} [http://www.artsait.ru/art/y/yroshenko/main.htm Русская живопись/Ярошенко Николай Александрович (1846 – 1898)]</ref><ref name="Арт">{{икона|ru}} [http://smallbay.ru/artrussia/yaroshenko.html Арт планета/Ярошенко Николай Александрович, катрины и биография]</ref><ref name="ТПХВ">{{икона|ru}} [http://tphv.ru/yaroshenko_tvorchestvo.php ТПХВ/Изобразитель городской жизни Николай Ярошенко]</ref>

== Детство ==
Николай Ярошенко е роден на [[1 декември]] [[1846]] г. в град [[Полтава]], тогава на територията на [[Руската империя]], в семейството на руски офицер.<ref name="Хронос">{{икона|ru}} [http://hrono.ru/biograf/bio_ya/yaroshenko_na.php Хронос, всемирная история/Биографический указатель/Николай Александрович Ярошенко]</ref> Баща му Александър Михайлович е високообразован човек, военен с чин генерал-майор. Майка му Любов Василиевна е дъщеря на [[поручик]] в оставка.<ref name="Передв">{{икона|ru}} [http://www.tphv-history.ru/persons/Nikolay-Yaroshenko.html Товарищество передвижныхъ художественныхъ выставокъ/Николай Ярошенко – русский и украинский живописец и портретист]</ref> Има двама по-малко братя – Виктор и Василий и сестра София. Василий става химик, а синът на сестра му Борис е един от лидерите на [[есери]]те и ръководител на бойната им организация.<ref name="Полтава">{{икона|ru}} [http://histpol.pl.ua/ru/component/content/article?id=3521 История Полтавы/Ярошенко Николай Александрович]</ref>

По семейна традиция родителите не си представят кариера за най-възрастния си син, различна от военната. Затова на 9-годишна възраст Николай е зачислен в Петровския полтавски кадетски корпус, където изучава военни и инженерни науки, съпътствани със строева подготовка на плаца. Рисуване в корпуса преподава [[Украинци|украинският]] художник [[Иван Зайцев (художник)|Иван Зайцев]], син на [[Крепостно право|крепостен]], завършил Императорската художествена академия. Въпреки голямата си натовареност, Николай все пак успява да отдели време да се занимава с живопис.<ref name="Арт"/> По запазените от този период рисунки може да се съди, че под ръководството на своя учител, момчето се занимава сериозно и успешно с рисуване.<ref name="Передв"/>

== Младост ==
Две години по-късно Ярошенко е приведен в Първи кадетски корпус в [[Санкт Петербург]]. Там, през празничните и почивни дни, започва да посещава ателието на художника-жанрист [[Адриан Волков]].<ref name="Арт"/> Художникът е приятел на поета [[Василий Курочкин]], сътрудник е на „Искра“ и други [[Сатира|сатирични]] списания, член на тайното революционно общество „Земя и воля“.<ref name="ТПХВ"/> След завършване на корпуса, през 1863 г., младежът постъпва в Павловското военно училище. Едновременно с това посещава Императорското общество за поощрение на художниците, където преподава Иван Крамской.<ref name="Арт"/>

По-късно е прехвърлен в Михайловското артилерийско училище, а през 1867 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия.<ref name="Музей">{{икона|ru}} [http://museumyaroshenko.ru/biografiya Музей-усадьба художника Ярошенко/Биография]</ref> Въпреки че отново е много натоварен, бъдещият художник посещава като слушател Императорската художествена академия. Завършва военно-инженерното си образование с отличен успех. Постъпва на работа в Петербургския завод за патрони като началник на цеха за щанцоване и прекарва там почти четвърт век. Силната воля и голямата любов към живописта го карат едновременно да учи във военна академия, след това да работи, и успоредно с всичко да доведе докрай художественото си образование. През този период Николай става редовен посетител на рисувалните вечери у Крамской и [[Павел Брюлов]].<ref name="Арт"/>
[[Файл:Невский проспект ночью-Ярошенко.jpg|ляво|мини|300п|Невският проспект през нощта (1876)]]
[[Файл:Слепцы.jpg|ляво|мини|300п|Слепци (1879)]]
[[Светоглед]]ът на Ярошенко се формира под непосредственото влияние на идеите на руските революционни демократи и той е впечатлен от схващанията на [[Николай Чернишевски]] и [[Николай Добролюбов]]. В художествената академия се сближава с передвижници и писатели, групирани около прогресивното списание „Отечествени записки“. Всичко това оказва влияние върху социалното направление на неговото изкуство.<ref name="Передв"/>

== Зрелост ==
През [[1874]] г., когато завършва художествената академия, Ярошенко се жени за Мария Павловна Навротина, с която прекарва целия си живот. В този период става и първото посещение на младата двойка в [[Кисловодск]], който много допада на младоженците.<ref name="Арт"/> В петербургската квартира на семейството се организират т.нар. „Ярошенковски съботи“, а събиранията се превръщат в своеобразен клуб на прогресивната [[интелигенция]] от града. Посещават се от известните писатели [[Всеволд Гаршин]], [[Глеб Успенски]], [[Владимир Короленко]], от художниците [[Иля Репин]], [[Архип Куинджи]], [[Василий Поленов]], [[Василий Максимов]], от актрисата [[Полина Стрепетова]], ученият [[Дмитрий Менделеев]], [[физиолог]]а [[Иван Павлов]] и други.<ref name="Музей"/> Тези събирания помагат на художника да бъде в крак с най-важните въпроси на своето време и да отразява острите психологически проблеми в произведенията си. Така творбите му се превръщат в основоположни за развитието на руската демократична живопис от онова време.<ref name="Хронос"/><ref name="Передв"/>

През 1875 г. показва за първи път своя картина на ІV изложба на передвижниците.<ref name="ТПХВ"/> На следващата година представя на тяхна изложба платното си ''„Невският проспект през нощта“'' и на 7 март 1876 е приет единодушно в организацията им.<ref name="Хронос"/><ref name="Передв"/> Скоро е избран в ръководството и повече от 10 години, заедно с близкия си приятел Крамской, ръководи передвижниците. След смъртта на Крамской става техен идеен приемник, пазител на най-добрите традиции на организацията и един от най-дейните ѝ ръководители. Художникът е скромен, сдържан, с големи изисквания към себе си, но в същото време е твърд и непоколебим. Наричан е от съвременниците си „Съвестта на художниците“.<ref name="Передв"/>

Атмосферата на разбирателство и взаимно сътрудничество е пренесена и в Кисловодск, където през 1885 г. семейството купува дача. През лятото, на почивка или на лечение, там се събират много техни приятели, част от интелигенцията на Петербург. Често са посещавани от художниците [[Михаил Нестеров]], [[Николай Касаткин]], [[Николай Дубовской]], [[Аполинарий Васнецов]], Иля Репин, Архип Куинджи, [[Виктор Борисов-Мусатов]] и други.<ref name="Музей"/>

През 1892 г., за отлична служба, Ярошенко получава званието генерал-майор. Състоянието на здравето му го кара да се премести за постоянно в Кисловодск, а през следващата година подава оставката си. Продължава да се занимава активно с общественополезна дейност и да показва картините си на изложбите на передвижниците.<ref name="Передв"/>
[[Файл:1878. Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko 005.jpg|мини|250п|Пожарникар (1878)]]
Твърдо застава против [[самодържавие]]то и отказва поръчки за портрети на великите князе. В дните, когато царската фамилия посещава изложбите на передвижниците, той не влиза в залите. Приема като катастрофална работата на официалните държавни учреждения в условия на [[автокрация]]. Това е причината през 1893 г. да откаже влизането си в реформираната Императорска художествена академия, въпреки че повечето передвижници считат тази крачка за необходима.<ref name="ТПХВ"/>

== Последни години ==
В последните години от живота си, въпреки утежненото от [[туберкулоза]]та здравословно състояние, Ярошенко много пътува из [[Русия]] и зад граница. Пътешества по [[Волга]], а през 1896 – 1897 г. предприема пътуване до [[Сирия]], [[Палестина]], [[Египет]] и [[Италия]] и донася от там голямо количество картини, етюди, портрети и [[Графика (изобразително изкуство)|графични творби]] – ''„Бедуин“'' (1896), ''„Йерусалим“'' (1896), ''„Сфинкс“'' (1896), ''„Палермо“'' (1897).<ref name="Передв"/><ref name="Полтава"/><ref name="Музей"/>

Ярошенко посвещава последните години от живота си на пътувания в [[Урал (планина)|Урал]], където рисува етюди и търси [[прототип]]и за образи на работници във въглищните мини за планираната, посветена на тях, голяма картина. Скоропостижната му смърт не позволява тези планове да бъдат осъществени.<ref name="РЖ"/> Художникът е пълен с творчески планове, когато неочаквано умира от инфаркт на 25 юни 1898 г. в Кисловодск.<ref name="Хронос"/><ref name="Передв"/>

Погребан е в събора „Свети Никола“ в града, близо до дома му. След година над гроба му е издигнат паметник с [[бронз]]ов бюст на художника, поставен върху черен постамент. Зад него е издигната висока гранитна [[стела]] с изобразени кръст, палмови клонки и [[палитра]] с четка.<ref name="Музей"/> През 1962 г. в Кисловодск е открит художественият музей „Николай Ярошенко“.<ref name="Хронос"/>

== Творчество ==
[[Файл:Autoritratto2 Jarošenko.jpg|ляво|мини|250п|Автопортрет (1895)]]
Отличителна черта в цялостното творчество на Ярошенко е стремежът му да въплъти в своите герои най-добрите черти на неговите съвременници. В много от картините си художникът създава обобщен образ на новото поколение като мислещо, целеустремено и дейно.<ref name="РЖ"/><ref name="ТПХВ"/> В началото на 1870-те в обществото се появяват първите му картини – ''„Старец с табакера“'', ''„Селянин“'', ''„Старият евреин“'', ''„Украинка“''.<ref name="Арт"/>

=== Социални типажи ===
След създадените през лятото на същата година портрети, живописецът започва да работи над първото си голямо платно – ''„Невският проспект през нощта“'' (1876).<ref name="Арт"/> Във влажната тъмнина, сред блестящите отражения по асфалта, могат да се различат няколко женски фигури. Художникът има предвид проникнатите от дълбок хуманизъм сестри, героини от популярен разказ на Всеволд Гаршин.<ref name="ТПХВ"/> Представя картината на ІV изложба на передвижниците, но мненията на критиката не са еднозначни. Дори и най-отявлените скептици обаче признават, че творбата е спечелила популярност и е високо оценена от публиката.<ref name="Арт"/> Произведението не достига до нас, тъй като е унищожено по време на [[Втората световна война]].<ref name="Передв"/>

Друго платно, което е унищожено и не достига до наши дни, е ''„Здрач“'' (1876), което, съдейки по отзивите в пресата, е посветено на земекопачите мостоваци. То представлява първите стъпки на художника към темата, която намира най-ярко въплъщение в картината му ''„Пожарникар“''.<ref name="ТПХВ"/> Друга, много известна картина от този период, е ''„Слепци“'' (''„Слепци край Киев“'') (1879).<ref name="Полтава"/>

Наболелите въпроси на руската действителност през онези години вълнуват художника и често намират отражение в творчеството му.<ref name="РЖ"/> През март 1878 г. Петербург отново заговаря за него. В картините си художникът се стреми да изрази духа на времето, а символ на [[Реформи на Александър II|реформите на Александър II]] стават платната му ''„Пожарникар“'' (1878) и ''„Затворник“'' (1878).<ref name="Арт"/> За първи път художникът постига сериозна известност с картината си „Пожарникар“.<ref name="РЖ"/>
[[Файл:Il vecchio e il nuovo.jpg|мини|300п|Стари и млади (1881)]]
[[Файл:Funeral of Firstborn 1893.jpg|мини|300п|Погребване на първородното дете (1893)]]
Като заводски инженер, Ярошенко е най-близо от всички передвижници до работниците, които наблюдава всеки ден в изпълнение на задълженията си.<ref name="ТПХВ"/> В Русия „Пожарникар“ е първият ярък, реалистичен образ на работник, представен не като измъчен от тежкия труд, а като сила, която се противопоставя на [[експлоатация]]та в капиталистическото общество. Картината произвежда силно впечатление на писателя Всеволд Гаршин и той успява да предаде емоциите, породени от нея, в разказа си „Художници“.<ref name="Передв"/>

Ярошенко пръв представя руските работници не толкова като жертви на изнурителен труд, а по-скоро като нова, могъща социална сила. Създава образи на различни типове от неговата съвременност. Например в ''„Затворник“'' (1878) и ''„Стари и млади“'' (1881) представя революционната интелигенция, а в ''„Студент“'' (1881) и ''„Студентка“'' (1883) – студентската младеж.<ref name="РЖ"/> Последните две всъщност са картини-портрети, първообрази на които са ученикът от Художествената академия Ф.А. Чиров и курсистката в Бестужевските курсове Ана Черткова.<ref name="Передв"/>

В картината ''„Стари и млади“'' е представен конфликтът между старото и новото поколение, между бащи и синове, предизвикано от стълкновението на две различни идеологии – консервативната и бунтарската.<ref name="Передв"/>

В картината ''„Затворник“'' художникът изразява своето съчувствие към борците за свобода и осъжда самодържавието. Това е и едно от първите произведения в Русия от този период, посветени на революционерите в страната, което слага началото на цял цикъл от платна на Ярошенко по темата.<ref name="ТПХВ"/><ref name="Передв"/> В руското изкуство картината ''„Студентка“'' става първата, която изобразява учеща се жена.<ref name="Арт"/> Съхранен е и втори вариант на творбата, в която девойката е още по-тъжна, съсредоточена и като че ли попарена от скръб.<ref name="ТПХВ"/> „Студент“ е показана на Х изложба на передвижниците и става една от най-добрите творби на Ярошенко.<ref name="Арт"/>

През следващите години в произведенията на Ярошенко продължават да се срещат както образи на учещи се момичета, така и сюжети, свързани с революционното движение – ''„Причини неизвестни“'' (1884), [[акварел]]а ''„Изпит на студентки при професор Грубер“'' (1887), [[ескиз]]а ''„Арест на пропагандистката“'' (1887).<ref name="ТПХВ"/>

В началото на 1880-те творчеството на Ярошенко се характеризира с развитие на темата за борбата на руската интелигенция. Сюжетът на картината ''„Литовското знаме“'' (''„Терористка“'') (1881) е свързан с покушението на [[Вера Засулич]] срещу петербургския градоначалник, генерал [[Фьодор Трепов (старши)|Фьодор Трепов]]. Събитието е възприето като протест срещу тежките условия на задържаните в петербургския затвор „Литовски замък“. Полицията забранява показването на картината на изложбата на передвижниците, открита в деня на убийството на [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Самият художник е поставен под домашен арест в продължение на седмица и при него пристига на „беседа“ министърът на вътрешните работи. Картината не е запазена до наши дни.<ref name="Передв"/>

Сред жанровите творби на Ярошенко най-популярна става картината ''„Навсякъде живот“'' (1888). В лицата на арестантите, превозвани с влак и хранещи гълъби през решетките, се чете умиротвореност и човечност. Това не са престъпници, а нещастни жертви на социалната действителност. С подчертана лиричност се характеризират картините от 1880-те години – ''„Във вагона“'' (края на 1880-те), ''„На люлката“'' (1888), ''„В топлия край“'' (1890), ''„Селска девойка“'' (1891), ''„Песни за миналото“'' (1894) и други.<ref name="РЖ"/><ref name="Передв"/>

<gallery class="center">
La Terrorista.jpg|Етюд от „Литовското знаме“ (Терористка) (1881)
Lo Studente.jpg|Студент (1881)
Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko - Girl student.jpg|Студентка (1883)
Yaroshenko-28-150x150.jpg|Изгонени (1883)
Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko 004.jpg|В топлия край (1890)
Yaroshenko 21.jpg|Селянка (1891)
</gallery>

=== Портретна живопис ===
Значително място в творчеството на Ярошенко заема [[портрет]]ната живопис. Характерно за нея е, че обектите винаги са интелектуалци и духовно близки до него – прогресивни писатели, учени, художници, актьори. Живописецът приема рисуването на тези хора като свой обществен дълг пред идващите поколения. Създава около 100 портрета на известни личности от втората половина на [[19 век]], негови съвременници. Той майсторски успява да предаде типичните черти на интелигенцията чрез характеристиката на един-единствен човек.<ref name="Арт"/> Такива са портретите на художниците Иван Краймской (1876), [[Василий Максимов]] (1878), [[Николай Ге]] (1890), на писателите Глеб Успенски (1884), [[Михаил Салтиков-Шчедрин]] (1886), [[Алексей Плешчеев]] (1887), [[Иван Гончаров]] (1888), Владимир Короленко (1898, не е запазен), [[Владимир Соловьов]] (1895), на учения Дмитрий Менделеев (1885), педагога [[Александър Герд]] (1888), генерал [[Николай Обручев]] (1898) и други. Най-известен в тази портретна галерия е „Портрет на актрисата Полина Стрепетова“ (1884), приемана за шедьовър на портретната живопис през 1870 —1880-те. Изобразена е в сценичния образ на трагична, безправна жена, обикновена рускиня със строго, печално лице и изражение на страдание в очите.<ref name="РЖ"/><ref name="Передв"/>

Женските образи, създадени от художника през този период се отличават със сурови черти, стриктно очертани вежди, градко сресана назад коса и аскетични скромни дрехи – черно затворено палто, бяла якичка и маншети. Така е представена и героинята му в ''„Портрет на непозната“'' (1880-те).<ref name="ТПХВ"/> Създава силни женски образи и в ''„Милосърдна сестра“'' (1886), ''„Циганка“'' (1886) и други.<ref name="Полтава"/>

<gallery class="center">
Ritratto di Gleb Uspenskij.jpg|Глеб Успенски (1884)
Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko - Mikhail Yevgrafovich Saltykov-Shchedrin.jpg|Михаил Салтиков-Шчедрин (1886)
Ritratto di Ivan Gončarov.jpg|Иван Гончаров (1888)
1890. Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko 009.jpg|Николай Ге (1890)
Jarošenko-Ritratto di Lev Tolstoj (particolare).jpg|Лев Толстой (1894)
Vladimir Solovyov 1892 by Nikolay Yarochenko.jpg|Владимир Соловьов (1895)
</gallery>

=== Пейзажна живопис ===
През последните години от живота си художникът набляга на пейзажната живопис.<ref name="ТПХВ"/> Към нея принадлежи цяла поредица от картини и етюди за природата на [[Кавказ]]. Част от тях се намира в [[Третяковската галерия]] в [[Москва]], а други са пръснати по музеи и частни сбирки – ''„Березовая балка в Кисловодске“'' (1882), ''„Клухорският превал“'' (1882), ''„Судаксият залив в Крим“'' (1882), ''„Бещау“'' (1882), ''„В Сванетия“'' (1882), ''„Планината Ужба в Сванетия“'' (1882), ''„Нощ над Кама“'' (1884), ''„Ольховская балка около Кисловодска“'' (1888), ''„Гуниб. Дагестан“'' (1888), ''„Чадър планина. Дагестан“'' (1888), ''„Червените камъни“'' (1892), ''„Девдаракският ледник“'' (1894).<ref name="Полтава"/>

<gallery class="center">
Notte sul Kama.jpg|Нощ над [[Кама (река)|Кама]] (1884)
Yaroshenko-38-150x150.jpg|Чадър планина. [[Дагестан]] (1888)
Yaroshenko 30.jpg|Червените камъни (1892)
Yaroshenko-57-150x150.jpg|Девдаракският [[ледник]] (1894)
Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko 001.jpg|[[Елбрус]] в облаци (1894)
Caucaso. Il lago di Teberda.jpg|Кавказ. Езерото Теберда (1894)
</gallery>

== Галерия ==
<gallery caption="Николай Ярошенко" class="center">
Nikolaj Jarošenko.jpg|Ярошенко през 1870
Peredvizhniki.jpg|Передвижници. Ярошенко е в групата на седналите, третият отдясно наляво (1885)
Jarošenko Nikolaj.jpg|Автопортрет в офицерска униформа (преди 1893)
N.A.Yaroshenko by M.Nesterov (1897).jpg|Портрет на Ярошенко от Михаил Нестеров (1897)
Nikolaj A. Jarošenko.jpg|Ярошенко през 1898
Tomb of N. Yaroshenko.JPG|Гробът на Ярошенко в Кисловодск
</gallery>

<gallery caption="Жанрова живопис" class="center">
Заключенный.jpg|Затворник (1878)
1888. Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko 007.jpg|На люлката (1888)
1888. Nikolaj Alexandrowitsch Jaroschenko 008.jpg|Навсякъде живот (1888)
Yaroshenko 24.jpg|Изпращач (1891)
Yaroshenko 22.jpg|Момичета с писмо (1892)
Ярошенко Хор 1894.jpg|Хор (1894)
</gallery>

<gallery caption="Портрети" class="center">
Ritratto di Ivan Kramskoj.jpg|Иван Крамской (1876)
Leonid Pozen.jpg|Скулптурът Владимир Позен (1885)
Ritratto di Dmitrij Mendeleev.jpg|Дмитрий Менделеев (1885)
MendeleevDI Jaroishenko 1886.jpg|Дмитрий Менделеев (1886)
Yaroshenko 20.jpg|Александър Герд (1888)
Yaroshenko plescheev.jpg|Алексей Плешчеев (1888)
</gallery>

<gallery caption="Пейзажи" class="center">
Yaroshenko-16-150x150.jpg|Березовая балка в Кисловодске (1882)
Yaroshenko-17-150x150.jpg|Клухорският превал (1882)
Yaroshenko-39-150x150.jpg|[[Гуниб]]. [[Дагестан]] (1888)
Yaroshenko-47-150x150.jpg|Ольховская балка около Кисловодска (1888)
Yaroshenko-66-150x150.jpg|[[Сфинкс]]ът (1896)
Yaroshenko-65-150x150.jpg|[[Йерусалим]]. Етюд. (1896)
</gallery>

== Източници ==
<references />

{{Передвижници}}

{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Ярошенко, Николай}}
[[Категория:Художници реалисти]]
[[Категория:Передвижници]]
[[Категория:Родени в Полтава]]
[[Категория:Починали в Кисловодск]]
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]]