Направо към съдържанието

Николаус Брунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николаус Брунс
германски композитор
Роден
1665 г.
Швабщет, Шлезвиг
Починал
Музикална кариера
Инструментиорган
Николаус Брунс в Общомедия

Николаус Брунс (на немски: Nicolaus Bruhns) (1665 – 29 март 1697 г.) е германски композитор и органист, един от най-забележителните музиканти на своето време. Ученик е на Дитрих Букстехуде.

Първоначално се обучава в музикалното изкуство при баща си – Паул Брунса, който тогава е органист в Швабщадт. По-късно изучава композиция под ръководството на Букстехуде.

Със съдействието на Букстехуде получава длъжността придворен цигулар и композитор в Копенгаген. През 1689 г. става градски органист в Хузум и работи като такъв до смъртта си през 1697 г.

Известен е най-вече като органист, но има и множество други таланти. Съвременниците му са удивени от начина, по който свири на цигулка, акомпанирайки си с педалната клавиатура на органа. Съчинява духовни кантати, камерна музика (която не е запазена).

Йохан Себастиан Бах има много високо мнение за Брунс, споделя в мемоарите си синът му Карл Филип Емануил Бах.

  • Muss nicht der Mensch auf dieser Erden in stetem Streite sein
  • Ich habe Lust abzuscheiden
  • O werter heil'ger Geist
  • Hemmt eure Traenenflut
  • Ich liege und schlafe
  • Jauchzet dem Herren alle Welt
  • Wohl dem, der den Herren fürchtet
  • De profundis
  • Paratum cor meum
  • Die Zeit meines Abschieds ist vorhanden
  • Erstanden ist der heilige Christ
  • Der Herr hat seinen Stuhl im Himmel bereitet
  • Mein Herz ist bereit
  • Praeludium in e-Moll
  • Praeludium in e-Moll
  • Choralphantasie: Nun Komm Der Heiden Heiland
  • Praeludium in G-Dur
  • Fragment eines Praeludiums D-Dur
  • Praeludium in g-Moll