Преглед на кода на Палацо Алдобрандини дел Папа

{{Дворец на Черната аристокрация
| картинка          = Palazzo aldobrandini 11.JPG
| размер            = 250
| оригинално име    =Palazzo Aldobrandini del Papa 
| притежание на     = [[Алдобрандини]] (бивше)
| архитект          = 
| град              = [[Флоренция]] [[Файл:Fleur de lis of Florence.svg|20px]]
 |държава=[[Италия]]|координати=43°46′28.44″N 11°15′09.67″E|започнат=[[16 век]]|улица=пл. „Мадона дели Алдобрандини“ № 8|име=Палацо „Алдобрандини дел Папа“}}
'''Палацо „Алдобрандѝни дел Папа“''' ({{Lang|it|Palazzo Aldobrandini del Papa}}) e дворец и резиденция на влиятелното семейство [[Алдобрандини]]. Tази историческа сграда се намира на пл. „Мадона дели Алдобрандини“ № 8 във [[Флоренция]], [[Италия]].

== История ==
Сегашната сграда се намира там, където преди е имало различни къщи, собственост на [[Кадетски клон|кадетския клон]] [[Алдобрандини]] дел Неро до [[14 век|XIV век]]. Имотите са разширени със закупуването на допълнителни съседни сгради. Други Алдобрандини от флорентински кадетски клон насърчават между края на XVII и началото на XVIII век намесата за обединяване на различните сгради, за да придадат на сградата сегашния ѝ вид, заемайки голяма площ, включваща ъгъла на днешния площад „Мадона дели Алдобрандини“ и два придатъка на днешните улици „Де Конти“ и „Дел Джильо“. Формата е на две допрени тела под ъгъл, което е много необичайно за Флоренция. По това време сградата преминава от ръцете на друг фамилен клон след изчезването на „папския“ (на [[Климент VIII]] – Иполито Алдобрандини) през [[1690]] г. Дворецът е значително обновен през [[18 век|XVIII век]], за да получи днешния си облик. По това време дворецът става притежание на друг клон на семейството, след като се прекъсва папския, от когото произлиза папа Климент VIII през [[1690]] г. През [[1861]] г. дворецът преминава в ръцете на благородническо венецианско семейство, което го продава отново.<ref>Marcello Vannucci, Splendidi palazzi di Firenze, Le Lettere, Firenze 1995.</ref>

Сградата претърпява проект за реставрация, ръководен от архитект Джорджо Борзие през 1975 г., награден от Фондация „Джулио Марки“ през 1977 г. Сред личностите, живели в сградата, са италианският [[История на изкуството|историк на изкуството]] проф. [[Уго Прокачи]]. Над вратата е имало герб на Алдобрандини ди Мадона, премахнат, когато сградата е продадена на Ернесто Модилиани през XIX век.<ref>Marcello Jacorossi in Palazzi 1972.</ref>

== Описание ==
По време на разширението си сградата е разположена на три етажа, като двата главни предни [[Фасада|фасади]] на площада са съставени под ъгъла на „отворена книга“, съответно от пет и от четири оси.

На приземния етаж има кръгъл портал с пръстен от обработени дялани камъни, увенчан с хоризонтален [[корниз]]. На този етаж има правоъгълни прозорци, затворени с решетки от ковано желязо и с рамки от обработени каменни [[Зъбец (замък)|зъбери]] и горна рамка, подобна на портала. От страната на ул. „Де Конти“ има [[мецанин]]ови прозорци и [[Елипса|елипсовидни]] аркови отвори, може би първоначално врати за карети. На първия етаж има правоъгълни прозорци с рамки и горна праволинейна рамка. На втория етаж други правоъгълни прозорци. Всички прозорци са свързани с [[Пояс (архитектура)|пояс]]. Стрехата на покрива лежи върху голяма покривна рамка.<ref>Pietrogrande 1994</ref> Отпред, където е входът, се виждат някои каменни елементи върху измазаната повърхност, които документират най-старите фабрики на Алдобрандини дел Неро, по-забележимо към ул. „Дел Джильо“, където камъните очертават профила на дъга.
[[Файл:Vincenzo meucci, allegoria della virtu che vince i vizi, 1759, 01.jpg|мини|256x256пкс|Винченцо Меучи, ''Алегория на добродетелите, които побеждават пороците'', 1759 г.(детайл)]]
От вратата се влиза в предверие с [[цилиндричен свод]], украсен през XIX век: тук трябва да се отбележи портата от ковано желязо от XIX век и пред стълбището вратата, издълбана с гербовете на [[Алдобрандини]]. Също така в интериора, на първия етаж, освен картини от началото на 19 век, има и зали със [[стенопис]]и на [[Винченцо Меучи]] („Алегория на добродетелите, които побеждават пороците“), на фигуративния живописец [[Томазо Герардини]] (Галерия с фалшиви руини) и на художника на стенописи в перспектива [[Джузепе Дел Моро]], поръчан по повод сватбата на Джован Франческо Алдобрандини с Мария Кристина [[Бурбон ди Монте Санта Мария]] (1759). Залата с фалшиви руини на приземния етаж, на ъгъла с ул. „Дел Джильо“, датира от същия век, а днес там има ресторант.

Към двореца някога е имало и градина, която все още се помни през 30-те г. на XX век от Анджоло Пучи:

{{Цитат|В наше време, когато дворецът е бил на Модиляни, винаги е имало градината, но тя е била поддържана много скромно, наистина може да се каже, че е било занемарена. След като сградата е била закупена от компанията за производство на хартия „Амброджо Бинда“, тя е построила навеси върху площта на градината за използване на своята търговия с хартия. И следователно дори скромната градина днес вече е напълно изчезнала.|Angiolo Pucci, I giardini di Firenze, IV, Giardini e orti privati della città}}

== Вижте също ==

* [[Алдобрандини]]
* [[Флоренция]]

== Библиография ==

* Federico Fantozzi, ''Nuova guida ovvero descrizione storico artistico critica della città e contorni di Firenze'', Firenze, Giuseppe e fratelli Ducci, 1842, с. 501;
* Federico Fantozzi, ''Pianta geometrica della città di Firenze alla proporzione di 1 a 4500 levata dal vero e corredata di storiche annotazioni'', Firenze, Galileiana, 1843, с. 76, n. 155;
* ''Nuova guida della città di Firenze ossia descrizione di tutte le cose che vi si trovano degne d’osservazione, con piante e vedute'', ultima edizione compilata da Giuseppe François, Firenze, Vincenzo Bulli, 1850, с. 120-121;
* ''L’illustratore fiorentino. Calendario storico per l’anno ...'', a cura di Guido Carocci, Firenze, Tipografia Domenicana, 1880, с. 145-146;
* Walther Limburger, ''Die Gebäude von Florenz: Architekten, Strassen und Plätze in alphabetischen Verzeichnissen'', Lipsia, F.A. Brockhaus, 1910, n. 17;
* Augusto Garneri, ''Firenze e dintorni: in giro con un artista. Guida ricordo pratica storica critica'', Torino et alt., Paravia & C., s.d. ma 1924, с. 190, n. XLVI;
* ''I Palazzi fiorentini. Quartiere di San Giovanni'', introduzione di Piero Bargellini, schede dei palazzi di Marcello Jacorossi, Firenze, Comitato per l’Estetica Cittadina, 1972, с. 183, n. 343;
* Touring Club Italiano, ''Firenze e dintorni'', Milano, Touring Editore, 1974, p. 266;
* Piero Bargellini, Ennio Guarnieri, ''Le strade di Firenze'', 4 voll., Firenze, Bonechi, 1977-1978, II, 1977, с. 175;
* ''I restauri premiati dalla Fondazione Giulio Marchi dal 1967 al 1993'', a cura di Patrizia Pietrogrande, Firenze, Centro Di per Fondazione Giulio Marchi, 1994, с. 85;
* Marcello Vannucci, ''Splendidi palazzi di Firenze'', Le Lettere, Firenze 1995.
* Franco Cesati, ''Le strade di Firenze. Storia, aneddoti, arte, segreti e curiosità della città più affascinante del mondo attraverso 2400 vie, piazze e canti'', 2 voll., Roma, Newton & Compton editori, 2005, I, с. 358;
* Franco Cesati, ''Le piazze di Firenze. Storia, arte, folclore e personaggi che hanno reso famosi i duecento palcoscenici storici della città più amata nel mondo'', Roma, Newton & Compton editori, 2005, с. 124;
* Touring Club Italiano, ''Firenze e provincia'', Milano, Touring Editore, 2005, с. 302;
* Chiara Martelli in ''Atlante del Barocco in Italia. Toscana / 1. Firenze e il Granducato. Province di Grosseto, Livorno, Pisa, Pistoia, Prato, Siena'', a cura di Mario Bevilacqua e Giuseppina Carla Romby, Roma, De Luca Editori d’Arte, 2007, с. 406, n. 73.
* Carlotta Lenzi Iacomelli, ''Vincenzo Meucci (1694-1766)'', Firenze, Edifir 2014, с. 218;
* Carlotta Lenzi Iacomelli, ''Palazzo Aldobrandini. Vincenzo Meucci, Tommaso Gheradini e Giuseppe del Moro per Giovan Francesco Aldobrandini'', in ''Fasto privato. La decorazione murale in palazzi e ville di famiglie fiorentine'', II, ''Dal Tardo Barocco al Romanticismo'', a cura di Mina Gregori e Mara Visonà, Firenze, Edifir, 2015, с. 221-228;
* Angiolo Pucci, ''I giardini di Firenze, IV, Giardini e orti privati della città'', a cura di Mario Bencivenni e Massimo de Vico Fallani, Firenze, Leo S. Olschki, 2017, с. 92.

== Бележки ==
<references />

{{Превод от|it|Palazzo Aldobrandini del Papa|125282893}}
{{Резиденции на „Черната аристокрация“}}{{Портал|Италия|История}}
[[Категория:Алдобрандини| ]]