Пехотна картечница DP
| Пехотна картечница DP | |
 | |
| Пехотна картечница DP в Общомедия |
Пехотният MG DP Дегтярьов е съветска лека картечница.
Развитие[редактиране | редактиране на кода]
MG е конструиран от колектив, ръководен от Владимир Григориевич Фьодоров и Василий Алексеевич Дегтярьов в Инструментален завод № 2 в Ковров. Причината за разработката е да се подобри и стандартизира оборудването на съветската армия. Първото експериментално оръжие през 1923 г. все още има ремъчно захранване и колела. Следващата версия има пълнител и двунога; След това това е внимателно тествано във войските. През 1927 г. DP доказва качествата си в сравнителна стрелба с MG 13 (Dreyse) на Максим-Токарев. Въведен е в Червената армия през 1928 г. като модел DP . Тъй като дизайнът все още имаше някои проблеми (войските се оплакват, наред с други неща, че двуногата е твърде нестабилна, смяната на цевта е твърде сложна и пълнителят е много труден за зареждане в бойни условия), той е доразвит в DPM, който е въведен през 1944 г.
Функция[редактиране | редактиране на кода]
DP е газово зарядно устройство под налягане с опорно затваряне на капака. Газовото бутало активира ударника , който след това на свой ред освобождава заключващите щифтове. Цевта може да се смени с инструменти. Особеност на оръжието е пластинчатият пълнител, който теоретично побира 49 патрона 7,62 × 54 mm R. На практика той е пълен само с 47 патрона, за да се избегне засядане. ДП има приклад на пушка.
Възвратната пружина беше разположена под цевта и обхваща газовото бутало. Става бързо и затова не продължава дълго да бъде в употреба. Това е променено с DPM .
Варианти[редактиране | редактиране на кода]
DPM[редактиране | редактиране на кода]
DPM DPM, представен през 1944 г., е оборудван с пистолетна ръкохватка и възвратната пружина е преместена в отделен корпус над буталото зад затвора . Пушката е оборудвана и с по-тежка цев.
И[редактиране | редактиране на кода]
Самолетен бордов MG DA е оръжие за самозащита на бомбардировачи.
DT[редактиране | редактиране на кода]
DT със сачмен отвор Версията DT (T танк) има по-масивна цев и оптичен мерник. Перфорираният кожух на цевта е елиминиран. Дисковете имат по-голям капацитет от 63 патрона в три слоя[1] и също са използвани в DA.[2] Заедно със сферична маска се използва в повечето съветски танкове.
DTM[редактиране | редактиране на кода]
DTM е вариантът на танковата картечница на DPM. Той е монтиран като неподвижен носов MG и като коаксиален носов MG в T-44 и като подвижен носов MG, подвижен носов MG и сдвоен MG в IS-II .
РП-46[редактиране | редактиране на кода]
РП-46 RP-46 ( на руски : Rotny Pulemjot Obrasza 1946 Goda, на немски: Company Machine Gun Model 1946) е по-нататъшно развитие на DPM. Дегтярьов усилва цевта, за да позволи по-дълъг продължителен огън, променя газовия канал, който вече е регулируем на три степени, и преработва подаването на боеприпаси. Механизъм за насочване на ремъка е вкаран в държача на пълнителя, който може да бъде заменен със старите пълнители, така че RP-46 да може да захранва боеприпаси както с пълнители, така и с метални постоянни колани. Стандартните ремъци за съветския патрон за пушка 7,62 × 54 mm R , които се използват и в други картечници, държат 200 или 250 патрона.
RD-46 е произведен по лиценз в Китай като Type 58.[2]
MG 120 (r)[редактиране | редактиране на кода]
DP-та, заловени от Вермахта, са посочени като MG 120 (r) . Малко са адаптирани към немския калибър 7,92 × 57 mm .[3]
Наследник[редактиране | редактиране на кода]
DP е заменен от RPD и RP-46 . RP-46 формира изхода на оръжейната система, към която сега се подават боеприпаси чрез патронни ленти.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Shaydurov, Ilya. Russische Schusswaffen: Typen.Technik. Daten Gebundene. Щутгарт, Motorbuch, 2010. ISBN 3613031876, ISBN 978-3613031876. S. 400. (на немски)
- Peterson, Philip. Standard Catalog of Military Firearms, 9th Edition: The Collector’s Price & Reference Guide. Апълтън, Уисконсин, Gun Digest Books, 2020. ISBN 1946267988, ISBN 978-1946267986. p. 544. (на английски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ DT-29 // sovietguns.blogspot.com. Посетен на 5 юли 2024.
- ↑ а б Popenker, Maxim. Degtyarov DP DPM RP-46 // modernfirearms.net. Посетен на 5 юли 2024.
- ↑ MG 120 (r) – Das leichte Maschinengewehr – Russisches Modell Degtjarjow DP 28 // vffwts.de, 2 октомври 2011. Посетен на 5 юли 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Infanterie-Maschinengewehr DP в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |