Последната надежда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Последната надежда
La última esperanza
ЖанрТеленовела
Създател(и)Абел Санта Крус
СценарийКари Фахер
Лей Кинтана (либрето)
Динора Исаак (литературна редакция)
РежисураАлфредо Гурола
КамераАлехандро Фрутос
АктьориМариана Леви
Алберто Маягойтия
Педро Армендарис-мл.
Сесилия Габриела
Луис Гатика
Салвадор Санчес
Начална мелодияAy amor (в изпълнение на Мариана Леви)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди75
Продукция
Изпълнителен продуцентЕухенио Кобо
Продуцент(и)Росана Руис
Времетраене41-44 минути
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Картина480i SDTV
ЗвукСтерео
Излъчване1 февруари 1993 –
14 май 1993
Страница в IMDb

Последната надежда (на испански: La última esperanza) е мексиканска теленовела, режисирана от Алфредо Гурола и продуцирана от Еухенио Кобо за Телевиса през 1993 г. Адаптация е на мексиканската теленовела Кукла от 1973 г., създадена от Абел Санта Крус.[1]

В главните роли са Мариана Леви и Алберто Маягойтия, а в отрицателните – Педро Армендарис-мл., Сесилия Габриела, Флоренсия Ферет, Адалберто Пара и Хесус Ариага.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Последната надежда“ е маргинален квартал, в който съжителстват скромни и трудолюбиви хора и други, които не притежават тези качества. Тук живее Естелита, момиче без майка, която непрекъснато учи и търси работа, като се опитва да помага на своя баща Панчо, който е алкохолик и депресиран мъж.

Даниел Бурана е млад милионер женкар, посветен на мимолетни романтични отношения и разгулния живот, получил огромно наследство от починалите си родители. Алехандро, чичото на Даниел, е милионер и влиятелен бизнесмен, който се представя за безупречен мъж в очите на хората, натрупал богатството си с упорит труд. Но той води двойствен живот - през нощта носи бяла перука и фалшиви мустаци, пищни дрехи и бижута и управлява нощен клуб и тайни бизнеси.

Един ден Алехандро съобщава на Даниел, че наследството му е един парцел с бедни къщи, наречен „Последната надежда“ и че е необходимо да се махнат обитателите му. Даниел се появява в квартала, облечен в стари дрехи и среща Естелита, която не е като другите жени, с които е свикнал да общува, но избира грешен път, за да стигне до сърцето ѝ - представя се с името Анхел и се прави на поредния беден мъж в квартала, подмогнат е от вярната си слугиня Полита.

Даниел не знае за мръсния бизнес на чичо си и Алехандро ще се възползва от това, за да присвои „Последната надежда“, земя, която принадлежи на племенника му. Чрез измама Алехандро се опитва да му отнеме земята, да събори къщите и да построи доходоносен жилищен район.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

  • Мариана Леви - Естела „Естелита“ Суарес Паес
  • Алберто Маягойтия - Даниел Бурана / Анхел Перес
  • Сесилия Габриела - Дженифър Ласкурайн
  • Педро Армендарис-мл. - Алехандро Бурана
  • Салвадор Санчес - Панчо
  • Луис Гатика - Хосе
  • Елса Карденас - Нинфа
  • Мигел Писаро - Отец Хуан Лампареро
  • Хайме Лосано - Гайо
  • Ектор Ортега - Дон Мой
  • Хесус Ариага - Мануел Прието
  • Коко Леви - Пабло Суарес Паес
  • Хуан Карлос Серан - Мариано
  • Еухенио Кобо - Сократ
  • Хосе Суарес - Луис Себайос
  • Каролина Гереро - Полита Риос
  • Патрисия Ернандес - Глория Чавес
  • Адалберто Пара - Фрага
  • Барбара Хил - Исабел
  • Хула Посо
  • Асусена Родригес
  • Силвия Суарес - Диана
  • Флоренсия Ферет - Нора
  • Ектор Пара - Рамос
  • Росита Пелайо - Мелани
  • Клаус Фелдман - Хакобо
  • Хорхе Паес - Асеро
  • Асела Робинсън
  • Виолета Исфел
  • Карлос Амадор
  • Хорхе Алберто Боланьос
  • Хуан Давид Бърнс
  • Франсоа Клеменс
  • Карлос Кавира
  • Естебан Ескарсега
  • Марипас Гарсия
  • Янина Идалго
  • Мария Морена
  • Балтасар Овиедо
  • Евелин Соларес
  • Едмундо Лима
  • Хуан Антонио Янес
  • Лорена Мартинес
  • Рубен Монтерубио

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Последната надежда е на 1 февруари 1993 г. по Canal de las Estrellas. Последният 75. епизод е излъчен на 14 май 1993 г.

Версии[редактиране | редактиране на кода]

  • Последната надежда е адаптация на мексиканската теленовела Кукла, продуцирана от Маноло Гарсия през 1973 г., с участието на Фани Кано и Родолфо Бебан.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. La última esperanza // alma-latina.net. Архивиран от оригинала на September 11, 2011. Посетен на March 4, 2016.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La última esperanza в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​