Преглед на кода на Равински юдаизъм

'''Равинският юдаизъм''' ({{lang|he|יהדות רבנית}}), наричан също '''талмудически юдаизъм''' или просто '''равинизъм''', е водещото течение в [[Юдаизъм|юдаизма]] след VI век, когато завършва кодификацията на [[Вавиолнски Талмуд|Вавилонския Талмуд]].

Той доразвива [[Фарисеи|фарисейския юдаизъм]], основаващ се на вярата, че [[Моисей]] получава от [[Бог]] писаното [[Петокнижие]], заедно с устни обаснения, т.нар. „[[Устен закон]]“, които той предава на хората. Фарисеите се противопоставят на [[садукеи]]те, които отхвърлят Устния закон и се придържат към буквално прилагане на Писанията.

След разгрома на [[Първа юдейско-римска война|Голямото въстание]] в [[Юдея]] през 70 година и разрушаването на [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] при превземането на [[Йерусалим]] в развитието на [[Юдаизъм|юдаизма]] настъпва дълбока промяна. Съществувалите дотогава различни течения изчезват, с изключение на това на [[фарисеи]]те, които не се включват в бунта и са толерирани от римляните след него. Техните възгледи стават основа на реформа в доктрината на юдаизма, продължила няколко столетия и завършила с оформянето на равинския юдаизъм. В нейната основа е замяна на извършваните в Храма жертвоприношения с ежедневно служене на Бог чрез ритуали в дома и [[Синагога|синагогите]], спазване на ритуална чистота и изучаване на Писанията.{{hrf|Уайлен|2007|129 – 130}}

== Вижте също ==
* [[Равин]]

== Бележки ==
<references/>

{{нормативен контрол}}
{{мъниче|юдаизъм}}

[[Категория:Течения в юдаизма]]
[[Категория:История на юдаизма]]