Направо към съдържанието

Ромео и Жулиета на село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ромео и Жулиета на село
Romeo und Julia auf dem Dorfe
АвторГотфрид Келер
Първо издание1856 г.
Оригинален езикнемски език
Жанрповест

Ромео и Жулиета на село (на немски: Romeo und Julia auf dem Dorfe) е най-известната новела от сборника с новели „Хората от Зелдвил“ от писателя Готфрид Келер. Както повечето новели от Готфрид Келер и тази е сътворена в продължение на години: конципирана през 1847, преработена 1855 – 1856 и публикувана, а едва през 1875 достига своят окончателен текстуален образ. Заглавието препраща към шекспировото произведение Ромео и Жулиета и представлява адаптация на известния сюжет. Авторът измества мястото на действието на трагичната любовна история в неговото съвремие и в едно село от неговото родно място: двама млади, син и дъщеря на заможни селяни се обичат, независимо от изострената вражда между бащите им. След като тази вражда довежда до разпадането и на двете семейства и изгледите на младите за едно съвместно бъдеще заедно са разрушени, двойката не вижда друг изход освен самоубийството.

Илюстрация от Ернст Стюкелберг

Тази новела се числи към стилистичното направление на поетическия реализъм и е канон на немскоезичната литаратура. Многократно е илюстрирана, музикално преработвана и екразинизирана.

Диви Акер. Гравюра върху дърво от Ернст Вюртенбергер, 1919 г.

Една септемврийска сутрин Манц и Марти орат своите ниви на един хълм над реката. Нивите са разделени от камъни и гъсти бурени. На обяд двете им деца носят храна за бащите си – малкият син на Манц на 7 години и млалката дъщеря на Марти на 5 години. Добрите съседи започват разговор за занемареното късче земя между нивите им. То е принадлежало на един съселянин, който отдавна е починал. Докато не се издирят неговите потомци, властите на Зелдвил го предлагат под аренда. Няма никакво съмнение, че бащите искат да закупят земята и да уголемят акрите на нивите си. Обаче зелдвилците ламтят за лихви и бащите се колебаят за закупуването на ивицата земя и обсъждат неясните въпроси по наследството.

Децата Сали и Верена

В селото има човек без родина, който живее с различни народи в гората и припечелва насъщния си като музикант на празниците на селото. Наричат го Черния цигулар. Манц и Марти са сигурни, че той е внук на починалия, защото много си приличали. Черният цигулар не притежава кръщелно свидетелство и така не може да се докаже неговият произход, не може и да придобие наследството си.

Манц и Марти започват спор

Синът Сали и дъщерята Френхен прекарват времето си заедно в игри по обраслите земите без притежател. Но властите на селото дават ивицата земя на търг, а в търга взимат участие само двама – Манц и Марти. Манц спечелва търга и си иска незабавно обратно парчето земя, което Марти е изоравал дотогава. Когато Марти не се съгласява, Манц събира камъните на нивата и ги натрупва един върху друг, точно по спорния триъгълник земя. Марти се изправя пред съда и оттам нататък двамата съседи постоянно се съдят. Процесът превръща двамата в прахосници и самохвалковци. Изпадат в парична нужда и никой вече не ги приема насериозно. Съселяните им и семействата им ги презират, децата на двамата бащи страдат най-много от спора и трябва да стоят на разстояние един от друг. Съседите изоставят селскостопанската си работа и нивите западат. Марти лови риба, за да изхранва семейството си, а Манц отваря гостилница, но когато клиентите липсват, той също лови риба. Колкото повече усещат лошия си късмет, толкова повече се намразват взаимно. Щастливото детство на Сали и Френхен остава в миналото. Момичето едва на 14 загубва майка си, която се поболява от мъка.

Родителите на Сали спорят в празната трапезария

Веднъж по време на излет мъжете заедно с децата си се срещат случайно и започват да враждуват първо словесно, а след това и с юмруци. Междувременно 17 и 19-годишните Сали и Френхен не отлепят очи един от друг. Впоследствие укротяват бащите си преди проблемът да ескалира още повече и на раздяла докосват ръцете си за кратко и незабелязано.

Тази среща припомня отново омразата и ненавистта между двамата съседи и споровете продължават. Огорчението, озлоблението и тиранията се покачват, а семействата страдат още по-силно. Между споровете Манц и Марти не ознават, че Сали и Френхен започват да се срещат тайно и влечението между двамата млади нараства с всеки изминал ден.

Манц и Марти се бият на тесния мост

Един ден докато двамата влюбени се разхождат, срещат самотния Черен цигулар. Те научават от него причината за продължителния спор между бащите си. Манц и Марти незаслужено искат да забогатеят чрез обработваемата земя, като са преместили разделителните камъни в тяхна полза. Двойката е шокирана, но отново се отдава на любовта си. Междувременно селянинът Марти ги е проследил тайно и им иска обяснение. Той хваща дъщеря си за косите, Сали иска да се притече на помощ на любимата си, взима един камък и удря Марти по главата, за да пусне Френхен. Бащата пада в безсъзнание и младите решават да премълчат за случая и поемат по пътя за вкъщи. Въпреки яростта си към Марти Сали се връща и му помага. Френхен се грижи за баща си, която изпитва вина и гняв едновременно. Най-накрая Марти оздравява, но ударът с камък е причинил умствени вреди и неговата личност е трайно загубена. Той постъпва в лечебно заведение и Манц се радва на нещастието на съседа си като дете.

Сали и Верена

Впоследствие Френхен загубва къщата и всякаква надежда за бъдещето. При Сали положението също не е добро. Неговите родители осигуряват подслон за крадци и са се превърнали в техни укриватели. Така на двойката става ясно, че пътищата им трябва да се разделят. Тя ще стане прислужница, а той ратай или войник. Те решават да прекарат още един хубав ден заедно. На следващия ден излизат заедно без да се притесняват какво ще кажат хората и отиват в селото, където има храмов събор и се танцува. Хората ги мислят за годеници, които са напът да се венчаят. Сали и Френхен не отричат и все повече се чувстват като годеник и годеница. Тайно всеки купува за другия евтин пръстен за спомен при раздялата.

Сали и Верена

Хората шушукат за тях и младите се отдалечават при едно заведение, където се събират бедните и бездомните. Там Черният цигулар ги поздравява. Френхен се чувства потисната от наближаващата раздяла и Черният цигулар им предлага да се присъединят към бездомниците и да заживеят заедно. След полунощ Черният цигулар тръгва с бездомните към гората.

Лодката на двамата влюбени

Сали и Френхен тръгват с тях и когато преминават през бащините си къщи ги обхваща носталгия. Остават на бащините полета и обсъждат създалата се ситуация и си правят извода, че пред тях няма съвместно бъдеще.

Сали и Френхен увенчават любовта си и си разменят тайно закупените пръстени. Слушат как реката тече и се качват в една застлана със сено лодка на брега на реката. На следващата сутрин лодката е намерена в града, малко по-късно са намерени и безжизнените тела на Сали и Франхен, които са избрали да умрат заедно.

Литературно социално-критична програма на новелата

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от другите новели в сборника, новелата Ромео и Жулиета на село е с ясно рамкирана цел и значение. Предговора оправдава заимстваното заглавие от Шекспир, а послеписа изтъква социално-критичната острота на произведението.

Съдбата на Ромео и Жулиета и тази на Сали и Френхен се уповават на действителна случка. Думите са внимателно подбрани и показват истинността на историята, но не гарантират за фактите в детайли. Социалните условия на живот се запазват, трагедията се развива на село, жертвите са деца на обеднели селяни, докато при Шекспир жертвите принадлежат на богатите градски висши слоеве на обществото.

Темата за интерпретация на морала се изразява в първата брачна нощ на двойката без благословията на духовенството. Това се е приемало крайно консервативно и критично от съвременниците на Келер.

Марти и Манц не искат толкова да притежават късчето земя, колкото да не загубят честта си. Впоследствие тяхната чест е унищожена. За разлика от тях, честта на младата двойка е спасена чрез тяхната любовна история.

Двамата селяни знаят на кого принадлежи парчето земя, за което се карат. Въпреки това те не правят нищо по въпроса и защитават само собствените си права, който в действителност не им принадлежат. Черният цигулар остава ощетен и без права.

Мотивацията за самоубийство

[редактиране | редактиране на кода]

Тяхното самоубийство е „високомерно“. Младите загърбват предложението на Черния цигулар. Избират самоубийството като изход, искат да принадлежат към порядъчното общество, да запазят мира и благоденствието на безвъзвратното детство и страстта, която вече не отричат. Накрая избират свободния живот, който цигуларят им предлага, само че по много по-радикален и бърз начин.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Romeo_und_Julia_auf_dem_Dorfe в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​