Петко Дудов: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Български партизани; Добавяне на Категория:Партизани от Втора средногорска бригада Васил Левски, ползвайки HotCat |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село [[Долно Левски]]. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в партизански отряд „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк<ref>Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 414</ref>. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/1393---239--25--1964-- Протокол № 239 от 25 август 1964]</ref>. В периода 1954 – 1963 г. е председател на [[ПФК ЦСКА (София)]]<ref>[https://cska1948.weebly.com/105910871088107210741085108010941080.html Началници на ФК ЦСКА]</ref>. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5087161&ilgid=10035832&aelgid=16035127 ЦДА – 12, А.Е.662,ф.117,Оп.33]</ref>. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. |
Роден е на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село [[Долно Левски]]. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в партизански отряд „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк<ref>Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 414</ref>. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/1393---239--25--1964-- Протокол № 239 от 25 август 1964]</ref>. В периода 1954 – 1963 г. е председател на [[ПФК ЦСКА (София)]]<ref>[https://cska1948.weebly.com/105910871088107210741085108010941080.html Началници на ФК ЦСКА]</ref>. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5087161&ilgid=10035832&aelgid=16035127 ЦДА – 12, А.Е.662,ф.117,Оп.33]</ref>. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. От януари 1971 г. е заместник-началник на Генералния щаб. През 2019 г. е награден с Награден знак „За достойнство и чест“ – първи вариант<ref>[https://armymedia.bg/archives/147898 Със заповед на министър Каракачанов бяха наградени фронтоваци столетници]</ref>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 17:19, 31 март 2020
Петър Дудов | |
български генерал | |
Роден | Петко Христосков Дудов
|
---|---|
Учил във | Военна академия „Георги Раковски“ |
Петко Христосков Дудов е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.
Биография
Роден е на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село Долно Левски. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в партизански отряд „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк[1]. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР[2]. В периода 1954 – 1963 г. е председател на ПФК ЦСКА (София)[3]. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен[4]. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. От януари 1971 г. е заместник-началник на Генералния щаб. През 2019 г. е награден с Награден знак „За достойнство и чест“ – първи вариант[5].
Източници
- ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 414
- ↑ Протокол № 239 от 25 август 1964
- ↑ Началници на ФК ЦСКА
- ↑ ЦДА – 12, А.Е.662,ф.117,Оп.33
- ↑ Със заповед на министър Каракачанов бяха наградени фронтоваци столетници