Генетичен дрейф: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Дрейфът увеличава генетичната диференциация между популациите. |
Дрейфът увеличава генетичната диференциация между популациите. |
||
[[Категория:Генетика]] |
|||
[[Категория:Популационна генетика]] |
[[Категория:Популационна генетика]] |
||
Версия от 21:27, 2 март 2008
Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на гените (алелите), която е случайна и няма приспособителен характер. Така, причините за генетичния дрейф не са биологични, а стохастични (т.е. вероятностни). Колкото по-малка е популацията, толкова по-силно се проявява въздействието на генетичния дрейф. Когато популацията е съставена от малък брой индивиди, алелните честоти могат да се променят поради изцяло случайни причини. Поради това в малките популации може да се установи отклонение от разпределението, очаквано според закона на Харди-Вайнберг, въпреки, че кръстосването е случайно и не действа отбор.
Вероятността за достигането на дадена честота на гените в следващото поколение в резултат на дрейфа може да се прогнозира с помощта на закономерностите на биномното разпределение. Промените в резултат на дрейфа се натрупват с времето (поколенията), като посоката на промяна в едно поколение е независима от посоката в предишното поколение. Дрейфът намалява генетичното разнообразие в популациите: след като един алел е изгубен в резултат на дрейфа, той повече не съществува в популацията (освен ако не възникне отново в резултат на мутация, или не пристигне от друга популация в резултат на миграция). Дрейфът увеличава генетичната диференциация между популациите.