Векилски: Разлика между версии
м /\{Село/ -> {Селище в България... |
м Робот Добавяне: ru:Векилски |
||
Ред 74: | Ред 74: | ||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
[[Категория: Села в Област Шумен]] |
[[Категория: Села в Област Шумен]] |
||
[[ru:Векилски]] |
Версия от 07:01, 20 май 2008
Векилски е село в Североизточна България. То се намира в община Никола Козлево, Област Шумен.
Векилски | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 55 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 239 m |
Пощ. код | 9941 |
Тел. код | 05320 |
МПС код | Н |
ЕКАТТЕ | 10330 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Шумен |
Община – кмет | Никола Козлево Исмаил Ибрям (ДПС, БСП за България; 2023) |
Кметство – кмет | Име Фамилия |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
География
История
Публикувам информация от моя дядо-вече покойник.Старото/турско/име на селото е Пичилий/това звукосъчетание е останало в паметта ми/. По време на турско робство,редовната турска войска се енамирала до чешмата край селото.Има каменни корита за поене на добитъка. Нередовната турска войска/башибозук/ се е разположила на територията на сегашното село заедно с жените и децата си.По време на Руско-турската освободителна война,сражения в селото не е имало.Турската редовна войска се изтеглила преди пристигането на руснаците.Заедно с нея се изтегля и башибозука като изоставя голяма част от къщите.Тези къщи са били заети/купени/само от българи.В резултат на това населението в селото е само българско.Съседните села Пет Могили,Зърнево,Орляк са с предимно турско население.
Знам че в селото е имало казашка част, но дали е било по време на руско-турската война или по време на втората световна не знам.Имало е неприятен инцидент с една от жителките на селото.В най добрите си години селото е наброявало 1500 жители.Училището е било пълно с деца.Мой прадядо е бил учител в селото.Една от известните фамилии в селото е Панайотови.Едно от удивителните качества на местното население,заедно с гостоприемството,е природната им интелигентност и остроумие. В по нови времена,когато селото започва да запада,един от жителите споменал в кръчмата че навремето селото било пълно с Панайотовци а сега гробищата с тях.Тъжна констатация но за съжаление е така.Пак на този човек принадлежи афоризма,че на времето в селото имало една гайда и всички играели на мегдана, а сега във всяка къща радио, а никой не играе. Дано и други местни жители публикуват свои спомени.