Соево мляко: Разлика между версии
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 71.80.182.81 (б.), към версия на 212.73.132.130 |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м дребни |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
== Произход == |
== Произход == |
||
Соевото мляко произхожда от [[Китай]]{{факт}}, район, в който [[соя]]та расте естествено и е използвана за храна, дълго преди първите писмени свидетелства. По-късно соята и храните от соя са пренесени в [[Япония]]. Счита се, че соевото или „зеленчуково“ [[мляко]] е открито и разработено от [[Лю Ан]] от династията [[Хан (династия)|Хан]] в Китай около 164 г. пр.н.е. На Лю Ан се приписва и създаването на [[тофу]]то (соево [[сирене]]) в Китай, което 900 години по-късно се разпространява до [[Япония]]. В днешно време, соята намира |
Соевото мляко произхожда от [[Китай]]{{факт}}, район, в който [[соя]]та расте естествено и е използвана за храна, дълго преди първите писмени свидетелства. По-късно соята и храните от соя са пренесени в [[Япония]]. Счита се, че соевото или „зеленчуково“ [[мляко]] е открито и разработено от [[Лю Ан]] от династията [[Хан (династия)|Хан]] в Китай около 164 г. пр.н.е. На Лю Ан се приписва и създаването на [[тофу]]то (соево [[сирене]]) в Китай, което 900 години по-късно се разпространява до [[Япония]]. В днешно време, соята намира приложения и като заместител на много местни продукти като например кайма, местни блокчета, шницели, кашкавал и др. Соята съдържа освен всички "ценни" вещества като протеини, но не съдържа вредния [[холестерол]], който се натрупва във вътрешните стени на кръвоносните съдове. |
||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
Версия от 07:32, 1 януари 2009
Соевото мляко е млекоподобна напитка, произведена от соя.
Произход
Соевото мляко произхожда от Китай[източник?], район, в който соята расте естествено и е използвана за храна, дълго преди първите писмени свидетелства. По-късно соята и храните от соя са пренесени в Япония. Счита се, че соевото или „зеленчуково“ мляко е открито и разработено от Лю Ан от династията Хан в Китай около 164 г. пр.н.е. На Лю Ан се приписва и създаването на тофуто (соево сирене) в Китай, което 900 години по-късно се разпространява до Япония. В днешно време, соята намира приложения и като заместител на много местни продукти като например кайма, местни блокчета, шницели, кашкавал и др. Соята съдържа освен всички "ценни" вещества като протеини, но не съдържа вредния холестерол, който се натрупва във вътрешните стени на кръвоносните съдове.