Правна норма: Разлика между версии
Daggerstab (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 79.100.64.255 (б.), към версия на 87.126.80.40 |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
[[en:Precept]] |
[[en:Precept]] |
||
[[it:Ordinanza]] |
[[it:Ordinanza]] |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.bglegis.com/ Правно Икономически портал BG Legis] |
Версия от 16:49, 9 февруари 2009
Понятие
Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.
Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.
Структура
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.
Видове
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
- регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
- охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
- задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
- забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
- оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
- императивни - определят като задължително определено правило за поведение(напр нормата на чл.9 ал.1 НК "Престъпление е това общественоопасно деяние/действие или бездействие/,което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо") ;
- диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено,нормата е на разположение(в диспозиция)на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието й;
- декларативни – съдържат правен принцип;
- дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
- препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт.
- бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
- оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;
- колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право;