Тахиметрична снимка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
==Математически основи на тахиметричната снимка== |
==Математически основи на тахиметричната снимка== |
||
[[Image:Mire+ |
[[Image:Mire+stadimeter-28oct2008.svg|thumb|right|Отсечка от геодезическа лата. Средната нишка отчита височината '''(s)''', на която е измерен вертикалния ъгъл. Отчетът между двете крайни нишки в cm определя разстоянието от работната станция до измерваната подробна точка]] |
||
Преди да се пристъпи към тахиметричното заснимане, се създава снимачна геодезическа основа от точки. С това се определя координатната система, конкретните координати и височини на работните станции, а с това става възможно и да се осъществи и ориентацията им в процеса на работа. Така:<br> |
Преди да се пристъпи към тахиметричното заснимане, се създава снимачна геодезическа основа от точки. С това се определя координатната система, конкретните координати и височини на работните станции, а с това става възможно и да се осъществи и ориентацията им в процеса на работа. Така:<br> |
||
* '''Хоризонталният ъгъл''' '''β''' към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране (Р<sub>2</sub>) и коя да е подробна точка (i). |
* '''Хоризонталният ъгъл''' '''β''' към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране (Р<sub>2</sub>) и коя да е подробна точка (i). |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
* [[Мензулна снимка]] |
* [[Мензулна снимка]] |
||
* [[Топографска карта]] |
* [[Топографска карта]] |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
* '''Пеевски''', проф. инж. Васил Ц., проф. д-р инж. Михаил Ив. Венедиков, Геодезия, Държавно издателство "Техника", София, 1966 |
|||
* '''Бакалов''', доц. к.т.н. инж. Паско М. и др., Ръководство за упражнения по геодезия, Държавно издателство "Техника", София, 1991 |
|||
[[Категория:Геодезия]] |
[[Категория:Геодезия]] |
Версия от 09:56, 24 юли 2009
Тахиметричната снимка е метод за заснимане на земния релеф и създаване на графични оригинали за топографски планове и карти. Названието тахиметрия е заимствано от гръцки език и означава бързо мерене. Посредством този метод се изработват топографски планове в мащаби 1:500; 1:1000; 1:2000, топографски карти в машаб 1:5000 и 1:10000, както и създаването на цифрови топографски модели.
Същност на тахиметричната снимка
Тахиметрията е геодезически метод за определяне положението на точки от земната повърхнина чрез полярни координати в двумерно пространство. Така ако са известни координатите x, y и надморската височина H на една опорна точка (например триангулачна или полигонова), може чрез пространствена координатна система да се определят радиус вектора, хоризонталния ъгъл и вертикалния ъгъл към визираната точка. Върху равнината на заснимания план или карта, действително измереното разстояние (радиус вектора) се заменя с хоризонталната проекция на този параметър. Така всяка точка от терена, заснета от една опорна точка, се определя със стойностите на хоризонталния ъгъл β, превишението h и хоризонталното разстояние D. Всяка работна опорна точка (полигонова точка, геодезическа засечка или триангулачна точка), наричана още работна станция, има своя координатна система и се явява координатно начало за определяне на подробните точки както за характеризиране на земния релеф, така и за суацията върху терена. Ориентацията на работната станция се осъшествява чрез визиране към друга известна опорна точка в същата приета координатна система.
Математически основи на тахиметричната снимка
Преди да се пристъпи към тахиметричното заснимане, се създава снимачна геодезическа основа от точки. С това се определя координатната система, конкретните координати и височини на работните станции, а с това става възможно и да се осъществи и ориентацията им в процеса на работа. Така:
- Хоризонталният ъгъл β към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране (Р2) и коя да е подробна точка (i).
- β = OP2 - Oi
- Хоризонталното разстояние D между работната станция и подробната точка точка i се определя с формулата:
- D = (KL + c). cos2γ, където
- К и c са константи на далекомерната зрителна тръба (наричани още константи на тахиметъра);
- L е латовия отрез;
- γ е вертикалния ъгъл.
- Разликата във височините (превишението) се изчислява по формулата;
- h1 = (KL + c). sinγ. cosγ
Като се отчетат височината на инстумента и отчета по латата, то точния резултат ще бъде:
- h = h1 + J - s, където
- J - височина на инструмента;
- s - отчет по средната нишка на латата
- c = 0 при аналактична зрителна тръба, както например при тоедолит Theo 030.
Вижте също
Източници
- Пеевски, проф. инж. Васил Ц., проф. д-р инж. Михаил Ив. Венедиков, Геодезия, Държавно издателство "Техника", София, 1966
- Бакалов, доц. к.т.н. инж. Паско М. и др., Ръководство за упражнения по геодезия, Държавно издателство "Техника", София, 1991