Голосеменни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: kk:Ашықтұқымдылар
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Fichtennadel.jpg|thumb|right]]
[[Картинка:Fichtennadel.jpg|thumb|right]]
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Шишарките са силно скъсени видоизменени клинки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са еднополови - женски и мъжки, които при едни видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 600 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове сеената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и каприса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
'''Голосеменните''' са [[таксономия|нетаксономична]] група [[Семенни растения|семенни]] [[растения]], включваща отделите [[Цикасови]] (''Cycadophyta''), [[Гинкови]] (''Ginkgophyta''), [[Иглолистни]] (''Pinophyta'') и [[Гнетови]] (''Gnetophyta''). В някои класификации голосеменните са самостоятелен [[отдел (биология)|отдел]], а четирите отдела се разглеждат като таксони с по-нисък ранг.

За разлика от [[спорови растения|споровите растения]], голосеменните образуват [[семе]]на. Отличават се от [[покритосеменни]]те по това, че [[семепъпка]]та се залага открито, а не е скрита в [[плодник]].


{{растения-мъниче}}
{{растения-мъниче}}

Версия от 19:35, 17 декември 2009

Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Шишарките са силно скъсени видоизменени клинки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са еднополови - женски и мъжки, които при едни видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 600 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове сеената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и каприса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.

Шаблон:Растения-мъниче