Паралакс: Разлика между версии
Movses-bot (беседа | приноси) м r2.6.2) (Робот Промяна: ml:ദൃഗ്ഭ്രംശം |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Паралакс''' е видимото изместване на положението на наблюдавания обект, дължащо се на наблюдението на обекта от две различни точки. Звездният паралакс се вижда, когато гледаме дадена [[звезда]] от двете противоположни страни на [[орбита]]та на [[Земя]]та при обикалянето ѝ около [[Слънце]]то. Или казано по друг начин: ако се намираме на тази звезда и измерим ъгъла между лъчите, които водят от нея до двете противоположни страни на орбитата на Земята, то този ъгъл се нарича паралакс. |
'''Паралакс''' е видимото изместване на положението на наблюдавания обект, дължащо се на наблюдението на обекта от две различни точки. Звездният паралакс се вижда, когато гледаме дадена [[звезда]] от двете противоположни страни на [[орбита]]та на [[Земя]]та при обикалянето ѝ около [[Слънце]]то. Или казано по друг начин: ако се намираме на тази звезда и измерим ъгъла между лъчите, които водят от нея до двете противоположни страни на орбитата на Земята, то този ъгъл се нарича паралакс. |
||
Ето още едно пояснение |
|||
Ако наблюдаваме позицията на една и съща близка звезда в продължение на няколко месеца, ще установим, че тя се е променила спрямо останалите звезди. Всъщност не тя, а Земята се е изместила по своята орбита около Слънцето. В резултат на това ъгълът, под който наблюдаваме звездата, е различен през различни моменти в годината. Измервайки този ъгъл, наречен паралакс, може да определим на какво разстояние се намира звездата от нас. Паралаксът има малка стойност - от порядъка на части от 1'' (една ъглова секунда ) за близките звезди и намалява много за звездите, които са на по-големи разстояния. Знаейки паралакса P (в ъглови секунди) на дадена звезда, можем да определим на какво разстояние се намира от нас по следната формула: |
|||
d = 1 / P, |
|||
където d е разстоянието в парсеци. За пример: паралаксът на Проксима от Кентавър e P=0.76, и за разстоянието до нея се получава d=1.3 пс или 4.2 св.г. |
|||
Определянето на разстояния с използването на паралакса е възможно за звезди, отдалечени до 300 св.г. от Земята. По-големи разстояния по този метод е трудно да се определят, заради малките промени в паралакса на наблюдаемия обект. |
|||
Паралакс е наличен при фотоапаратите с отделен [[визьор]]. Образът, наблюдаван през визьора, който е в страни от обектива, е малко по-различен от заснетия от обектива. |
Паралакс е наличен при фотоапаратите с отделен [[визьор]]. Образът, наблюдаван през визьора, който е в страни от обектива, е малко по-различен от заснетия от обектива. |
||
Версия от 14:55, 14 януари 2012
Паралакс е видимото изместване на положението на наблюдавания обект, дължащо се на наблюдението на обекта от две различни точки. Звездният паралакс се вижда, когато гледаме дадена звезда от двете противоположни страни на орбитата на Земята при обикалянето ѝ около Слънцето. Или казано по друг начин: ако се намираме на тази звезда и измерим ъгъла между лъчите, които водят от нея до двете противоположни страни на орбитата на Земята, то този ъгъл се нарича паралакс. Ето още едно пояснение Ако наблюдаваме позицията на една и съща близка звезда в продължение на няколко месеца, ще установим, че тя се е променила спрямо останалите звезди. Всъщност не тя, а Земята се е изместила по своята орбита около Слънцето. В резултат на това ъгълът, под който наблюдаваме звездата, е различен през различни моменти в годината. Измервайки този ъгъл, наречен паралакс, може да определим на какво разстояние се намира звездата от нас. Паралаксът има малка стойност - от порядъка на части от 1 (една ъглова секунда ) за близките звезди и намалява много за звездите, които са на по-големи разстояния. Знаейки паралакса P (в ъглови секунди) на дадена звезда, можем да определим на какво разстояние се намира от нас по следната формула: d = 1 / P, където d е разстоянието в парсеци. За пример: паралаксът на Проксима от Кентавър e P=0.76, и за разстоянието до нея се получава d=1.3 пс или 4.2 св.г. Определянето на разстояния с използването на паралакса е възможно за звезди, отдалечени до 300 св.г. от Земята. По-големи разстояния по този метод е трудно да се определят, заради малките промени в паралакса на наблюдаемия обект.
Паралакс е наличен при фотоапаратите с отделен визьор. Образът, наблюдаван през визьора, който е в страни от обектива, е малко по-различен от заснетия от обектива. Т.е. разминаването при близки снимки, което се получава проради разликата в разположението на обектива и визьора
Грешка от паралакс: Наблюдавнето на показание на стрелкови измервателен прибор под определен ъгъл, водещо до грешка в отчитането на действителната стойност на измерваната величина. За елиминиране на тази грешка се правят огледални скали, чрез които компентентите техничари не допускат грешки.