Франкофон: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: he:לה פרנקופוני |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ast:Organización Internacional de la Francofonía |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[ar:فرانكوفونية]] |
[[ar:فرانكوفونية]] |
||
[[arz:فرانكفونى]] |
[[arz:فرانكفونى]] |
||
[[ast:Organización Internacional de la Francofonía]] |
|||
[[bm:Fransekanfɔtɔn]] |
[[bm:Fransekanfɔtɔn]] |
||
[[ca:Francofonia]] |
[[ca:Francofonia]] |
Версия от 11:10, 6 март 2012
Франкофон e човек, който може да говори френски език. Геополитически се използва, за да обозначи някого, който говори френски като майчин език или се самоидентифицира с тази езикова група. Като прилагателно означава френско-говорещ, независимо дали се отнася за индивид, за групи или за места.
В по-тесен смисъл идеята за франкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорещ". Терминът по-конкретно се отнася до хора, чиято културна среда е предимно свързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура извън Европа в голяма степен дължи своето разпространение на френската колониална империя.
Франкофонските страни включват Франция, Белгия, Канада, Швейцария, Хаити, Френска Западна Индия, някои колонии в Африка, предишни френски и белгийски колонии.
Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена Международна организация на франкофонията (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. България също е член на МОФ, за което заслуга има президент Жельо Желев.
Виж още
франкофония