Голосеменни: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox |
||
| name = Gymnospérmae |
| name = Gymnospérmae |
||
| fossil_range = {{fossil range|370|0}}[[ |
| fossil_range = {{fossil range|370|0}}[[Девон]] - Настояще |
||
| image = Fichtennadel.jpg |
| image = Fichtennadel.jpg |
||
| image_caption = ''Picea glauca'' ([[Бял смърч]]) |
| image_caption = ''Picea glauca'' ([[Бял смърч]]) |
||
| regnum = |
| regnum = Plantae |
||
| regnum-bg = [[Растения]] |
|||
| subdivision_ranks = |
| subdivision_ranks = Отдели |
||
| subdivision = |
| subdivision = |
||
[[Pinophyta]] ( |
[[Pinophyta]] (или Coniferophyta) - Conifers<br> |
||
[[ |
[[Ginkgophyta]] - ''Ginkgo''<br> |
||
[[ |
[[Cycadophyta]] — Cycads<br> |
||
[[Gnetophyta]] - ''Gnetum, Ephedra, Welwitschia'' |
[[Gnetophyta]] - ''Gnetum, Ephedra, Welwitschia'' |
||
}} |
}} |
||
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови |
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод. |
||
[[Категория:Растения]] |
[[Категория:Растения]] |
Версия от 15:47, 20 май 2012
Голосеменни | ||||||
Picea glauca (Бял смърч) | ||||||
Класификация | ||||||
| ||||||
Научно наименование | ||||||
Prantl, 1874 | ||||||
Голосеменни в Общомедия | ||||||
[ редактиране ] |
Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.