Дзогчен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: Според тибетския будизъм и Бон, Дзогчен (или Атийога) е естествено, изначално състояние или ...
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Според тибетския будизъм и Бон, Дзогчен (или Атийога) е естествено, изначално състояние или естествено състояние на ума и е тяло на ученията и практиките на медитация спомагащи на постигането на това състояние. Дзогчен или Великото Съвършенство е основното учение в школата Нийнгма практикувано и от всички останали школи в тибетския будизъм. Според Дзогчен литературата, Дзогчен е най-висшият и най-върховен път към просветлението.<ref>Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref>
Според тибетския будизъм и Бон, Дзогчен (или Атийога) е естествено, изначално състояние или естествено състояние на ума и тяло на ученията и практиките на медитация спомагащи на постигането на това състояние. Дзогчен или Великото Съвършенство е основното учение в школата Нийнгма практикувано и от всички останали школи в тибетския будизъм. Според Дзогчен литературата, Дзогчен е най-висшият и най-върховен път към просветлението.<ref>Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref>

Версия от 08:48, 3 септември 2012

Според тибетския будизъм и Бон, Дзогчен (или Атийога) е естествено, изначално състояние или естествено състояние на ума и тяло на ученията и практиките на медитация спомагащи на постигането на това състояние. Дзогчен или Великото Съвършенство е основното учение в школата Нийнгма практикувано и от всички останали школи в тибетския будизъм. Според Дзогчен литературата, Дзогчен е най-висшият и най-върховен път към просветлението.[1]

  1. Keown, Damien. (2003). A Dictionary of Buddhism, p. 82. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.