Франц Шюц: Разлика между версии
м „Романтизъм“ преместена като „Франц Шютц“: статията е за човека |
{{обработка|форматиране, препратки}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране, препратки}} |
|||
Франц Шютц |
|||
'''Франц Шютц''' е немски художник. Роден е на [[15 декевмри]] 1751 г. във Франкурт на Майн,е първият син на Кристиан Георг Шютц, Стария. Той проявява още от малък не само извънредни заложби, но и страстна привързаност към музиката и рисуването. От география, смятане и история не разбирал почти нищо, но композирал и рисувал с лекота и бил неизчерпаем на идеи. Парите за него нямали никакво значение. Ако имал такива, веднага ги жертвал, както и голяма част от времето си за свиренето, виното, безкрайните обеди и вечери и веселите компании, където бил незаменим със своите шеги и пантомими. |
|||
През 1777 Франц се запознава с базелския търговец и меценат Гедеон Буркхард, който го взема под свое покровителство,осигурява му храна и подслон до края на живота му. Взема го на пътувания до Швейцария и Горна Италия. Франц бил особено добър при рисуването на дървета, къщички, скали, водопади. В картините му рядко има хора. |
|||
Повечето от произведенията му останали при неговия меценат,някои изпращал |
Повечето от произведенията му останали при неговия меценат,някои изпращал вкъщи. Днес те могат да се видят в музеите във Фльорсхайм и Франкфурт на Майн. |
||
От неизвестен негов приятел е останало описанието на вкусовете и характера му."Имаше изключително добра памет,както при рисуването така и при музицирането.Притежаваше най-доброто сърдце,без злоба и преструвка,пълно с любов и доверчивост към всички,които го приближаваха.Отмъщението му беше чуждо./.../Живееше в настоящето-миналото и бъдещето бяха за него празни понятия".Винаги весел и щастлив,без да се погрижи за лошото си здраве,умира от туберкулоза на 14.май 1781 в Женева,където е и погребан в католическата енория Саконе. |
От неизвестен негов приятел е останало описанието на вкусовете и характера му."Имаше изключително добра памет,както при рисуването така и при музицирането. Притежаваше най-доброто сърдце,без злоба и преструвка,пълно с любов и доверчивост към всички,които го приближаваха. Отмъщението му беше чуждо./.../Живееше в настоящето-миналото и бъдещето бяха за него празни понятия". Винаги весел и щастлив,без да се погрижи за лошото си здраве, умира от туберкулоза на 14.май 1781 в Женева,където е и погребан в католическата енория Саконе. |
||
Произведенията му бележат прехода от рококо,чийто представител е баща му,към [[Романтизъм]] |
Произведенията му бележат прехода от рококо, чийто представител е баща му,към [[Романтизъм]] |
Версия от 19:37, 10 юли 2006
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Франц Шютц е немски художник. Роден е на 15 декевмри 1751 г. във Франкурт на Майн,е първият син на Кристиан Георг Шютц, Стария. Той проявява още от малък не само извънредни заложби, но и страстна привързаност към музиката и рисуването. От география, смятане и история не разбирал почти нищо, но композирал и рисувал с лекота и бил неизчерпаем на идеи. Парите за него нямали никакво значение. Ако имал такива, веднага ги жертвал, както и голяма част от времето си за свиренето, виното, безкрайните обеди и вечери и веселите компании, където бил незаменим със своите шеги и пантомими. През 1777 Франц се запознава с базелския търговец и меценат Гедеон Буркхард, който го взема под свое покровителство,осигурява му храна и подслон до края на живота му. Взема го на пътувания до Швейцария и Горна Италия. Франц бил особено добър при рисуването на дървета, къщички, скали, водопади. В картините му рядко има хора. Повечето от произведенията му останали при неговия меценат,някои изпращал вкъщи. Днес те могат да се видят в музеите във Фльорсхайм и Франкфурт на Майн. От неизвестен негов приятел е останало описанието на вкусовете и характера му."Имаше изключително добра памет,както при рисуването така и при музицирането. Притежаваше най-доброто сърдце,без злоба и преструвка,пълно с любов и доверчивост към всички,които го приближаваха. Отмъщението му беше чуждо./.../Живееше в настоящето-миналото и бъдещето бяха за него празни понятия". Винаги весел и щастлив,без да се погрижи за лошото си здраве, умира от туберкулоза на 14.май 1781 в Женева,където е и погребан в католическата енория Саконе. Произведенията му бележат прехода от рококо, чийто представител е баща му,към Романтизъм