Градоустройство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
лекции по Градоустройство
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Изтриване: fr:Planification urbaine (missing)
Ред 64: Ред 64:
[[fa:برنامه‌ریزی شهری]]
[[fa:برنامه‌ریزی شهری]]
[[fi:Kaavoitus]]
[[fi:Kaavoitus]]
[[fr:Planification urbaine]]
[[he:תכנון עירוני]]
[[he:תכנון עירוני]]
[[hi:नगर नियोजन]]
[[hi:नगर नियोजन]]

Версия от 04:48, 7 януари 2013

Градоустройството изразява устройството на градовете и планирането на градска среда (дейността по наблюдение, анализ, проектиране на природната и материалната среда, в която се осъществява организираното човешко съществуване.

В по-общ смисъл градското планиране е част от институционализираното планиране и управление на физическата среда на дадено общество. Докато градоустройството изразява статичното, моментното състояние, то градското планиране обхваща процеса на развитие в непрекъснатостта на дейността "планиране".

Ландшафтното планиране е повече концентрирано върху култивираната природна среда. Регионалното планиране има за предмет региони - по-крупни части от територията, но с по-малка детайлност, както и с повече застъпени икономически и социални аспекти. 1. Въведение: Предмет и задачи на урбанистиката. Нормативни документи

  ГРАДОУСТРОЙСТВОТО /УРБАНИСТИКАТА/ е наука и изкуство за развитието, устройството, планирането и изграждането на населени места. Това е сложна система от дейности, която обхваща комплекс от социално-икономически, санитарно-хигиенни, териториално-устройствени, транспортни, съобщителни, технико-строителни, културно-битови, и архитектурно-пространствени и художествени въпроси, свързани със създаването и преустройването на съществуващи населени места. Думата "урбанистика" произлиза от латинската дума urbs, urbis която означава град. Градоустройството се занимава с планирането и устройството на градовете. То обхваща всички населени места- градове, села, махали, селищни образувания. Териториално-селищното устройство е по-общо понятие и се занимава с развитието, планирането и изграждането на селищни и извън-селищни територии. Специалистите по планиране и изграждане на населените места се наричат урбанисти. Водеща е ролята на архитектите, които работят активно и с други  специалисти геодезисти, комуникатори, специалисти по комунално-битовите инсталации, икономисти, социолози, демографи и др. 
 Нормативните документи с които се работи в ТСУ са: ЗУТ, Наредба номер 8 за обхвата и съдържанието на устройствените схеми и планове, наредба номер 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, наредба номер 7 от правила и норми за устройството на отделните видове територии, противопожарни, инсталационни и други нормативи.

Предназначение на териториите и поземлените имоти.

Според основното им предназначение, определено с устройствени схеми и планове, териториите на страната са:

  -Урбанизирани територии/ населени места и селищни образувания
  -земеделски територии
  -горски територии
  -защитени територии
  -нарушени територии за възстановяване

Конкретното предназначение на имотите се определя с подробни устройствени планове и може да бъде:

  -в урбанизирани територии: за жилищни, обществено обслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи/ каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт, включително и велосипедни алеи и за движение на хората с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и др.
  -земеделски територии: за обработваеми земи/ниви, овощни, зеленчукови градини, лозя, ливади и др./и необработваеми земи- пасища, скатове, оврази, дерета и др.
  -горски територии- за гори - дърво-производителни, защитни, рекреационни гори и други.  И горски земи и поляни и земи заети с храсти, скали и др. 
  -Защитени територии - за природозащита - природни резервати, национални паркове, природни забележителности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно охранителната им зона, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици и за опазване обектите на културно - историческото наследство/археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение.
  -нарушени територии за възстановяване - за регулация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища и др.

В териториите без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти се определят въз основа на фактическото им ползване. Ако това не противоречи на закон. Промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. Промяна на предназначението на териториите на поземлените имоти-обекти на културно-историческото наследство се извършва след съгласуване с Националния институт по паметници на културата.

ЕЛЕМЕНТИ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

 Улици и улични мрежи:
 предназначение на уличната мрежа:
 -осигурява пешеходното и транспортно движение
 -поема част от благо-устройствените мрежи и съоръжения
 -улеснява функционалното зониране на селищата
 -участва активно в оформянето на селищната и архитектурно-пространствена среда

Изисквания към проектирането на уличната мрежа:

 а/ да се осигури безопасно и бързо движение. Това се постига чрез:
    -ясна и проста схема, като се подчертаят главните посоки на движение
    -отделяне на пешеходното движение на различни нива или платна, оганичаване или забраняване на автомобилното движение в централните зони. 

б/ Съобразяване с природните дадености и характера на терена-улиците се правят с наклон, подходящ за отвеждане на водата, за застрояване и за движение на хора. в/ Правилна ориентация на улиците според географските посоки. по-хигиенични са улиците с изложение север-юг. По възможност да се избягва ориентирането им по посока на преобладаващите ветрове. г/ Хармонично съчетаване с отделни сгради, озеленяване, осветяване, елементи на градския дизайн, настилки, реклами и др. Схема на уличната мрежа- определя се от наследената структура на селището, теренните особености. Конструира се въз основа на комуникационно-транспортните изисквания, стопански и градоустройствени условия. схемата бива:

  -радиално-кръгова - типична за старите градове
  -Правоъгълна
  -Комбинирана
   

В България за координацията и регионалното планиране отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството ([1].

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA