Протестантската етика и духът на капитализма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: pt:A Ética Protestante e o Espírito do Capitalismo
м r2.7.3) (Робот Добавяне: tr:Protestan Ahlakı ve Kapitalizmin Ruhu
Ред 50: Ред 50:
[[ru:Протестантская этика и дух капитализма]]
[[ru:Протестантская этика и дух капитализма]]
[[sv:Den protestantiska etiken och kapitalismens anda]]
[[sv:Den protestantiska etiken och kapitalismens anda]]
[[tr:Protestan Ahlakı ve Kapitalizmin Ruhu]]
[[vi:Đạo đức Tin Lành và Tinh thần Chủ nghĩa Tư bản]]
[[vi:Đạo đức Tin Lành và Tinh thần Chủ nghĩa Tư bản]]
[[zh:新教倫理與資本主義精神]]
[[zh:新教倫理與資本主義精神]]

Версия от 01:32, 19 февруари 2013

Шаблон:Книга инфо Протестантската етика и духът на капитализма е книга от Макс Вебер, немски социолог и икономист, писана между 1904 г. и 1905 г, като в самото си начало представлява поредица от няколко есета. Излиза на немски език под заглавието: Die protestantische Ethik und der 'Geist' des Kapitalismus.

Съдържание

Идеята на това съчинение е, че дейността, водеща към максимална печалба, толкова характерна за буржоазията, която може да бъде обяснена при напълно развитите капиталистически условия чрез простата нужда за оцеляване при условията на конкуренция, не може да бъде обяснена при по-ранните етапи на капиталистическото развитие. Тя е продукт на независим стремеж да се натрупа далеч повече от нужното за лично потребление, импулс, който е уникален в историята. Вебер проследява източника му до "световния аскетизъм" на реформираното християнство с неговите два императива за методична работа като основно задължение в живота и за ограничено задоволяване от нейния продукт. Непреднамереното последствие от тази етика, която е била налагана на вярващия от обществения и психологическия натиск да докаже (не да спечели) своето спасение, е натрупването на богатство като инвестиция.

  • Най-важният въпрос в тезата на Вебер е дали използването на наемен труд, който прави неограниченото натрупване възможно по принцип, го е направило неизбежно на практика, т.е. дали протестантската етика трябва да се разглежда като даваща нужната мотивация за капиталистическо натрупване или по-скоро неговото легитимиране въпреки преобладаващите стойности, покровителстващи прикритата консумация от страна на богатите. Вероятно е невъзможно този проблем да бъде решен окончателно, тъй като всички по-късни примери за отмирането на капитализма са повлияни от силата на първоначалния.
  • Друго основно послание на този труд на именития немски социолог е схващането, че именно протестантството, благодарение на специфичната "протестантска етика", предлага най-благоприятна среда за развитието капиталистическата икономическа дейност.

Така или иначе теоретичната значимост на творчеството на Вебер е в предизвикателството, което то отправя към редукционистките опити идеите да се разглеждат просто като отражение на материалните интереси, а не като взаимодействащи си с тях, или да се дава обяснение на обществените промени, без да се засяга мотивацията на участващите обществени деятели дори и последствията да не съвпадат с намеренията им.