Рефлекс: Разлика между версии
Makecat-bot (беседа | приноси) м r2.6.5) (Робот Добавяне: sl:Refleks |
|||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Категория:Неврология]] |
[[Категория:Неврология]] |
||
[[ar:منعكس]] |
|||
[[az:Refleks]] |
|||
[[be:Рэфлекс]] |
|||
[[be-x-old:Рэфлекс (біялёгія)]] |
|||
[[ca:Reflex]] |
|||
[[cs:Reflex]] |
|||
[[da:Refleks]] |
|||
[[de:Reflex]] |
|||
[[en:Reflex]] |
|||
[[eo:Reflekso]] |
|||
[[es:Reflejo]] |
|||
[[et:Refleks]] |
|||
[[eu:Erreflexu]] |
|||
[[fa:رفلکس]] |
|||
[[fi:Refleksi]] |
|||
[[fr:Réflexe (réaction motrice)]] |
|||
[[gl:Reacción reflexa]] |
|||
[[he:רפלקס]] |
|||
[[ht:Reflèks]] |
|||
[[id:Refleks]] |
|||
[[it:Riflesso]] |
[[it:Riflesso]] |
||
[[ja:反射 (生物学)]] |
|||
[[ka:რეფლექსები]] |
|||
[[kk:Рефлекс]] |
|||
[[ko:반사 (생리학)]] |
|||
[[ky:Рефлекстер]] |
|||
[[lt:Refleksas]] |
|||
[[lv:Reflekss]] |
|||
[[ml:അനൈച്ഛികചേഷ്ട]] |
|||
[[nl:Reflex (biologie)]] |
|||
[[no:Refleks]] |
|||
[[pl:Odruch]] |
|||
[[pt:Reflexo]] |
|||
[[ro:Reflex]] |
|||
[[ru:Рефлекс (биология)]] |
|||
[[simple:Reflex]] |
|||
[[sk:Reflex]] |
|||
[[sl:Refleks]] |
|||
[[sv:Reflex (medicinsk term)]] |
|||
[[th:รีเฟล็กซ์]] |
|||
[[tr:Refleks]] |
|||
[[uk:Рефлекс]] |
|||
[[zh:反射 (生理学)]] |
Версия от 14:49, 14 март 2013
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, категоризиране, меп. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Рефлексът е основна форма на нервната система. Той се проявява със започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове, съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други. Посредством рефлексите организмът се адаптира към околната среда, което е основното изискване, за да не загине. [1]
Видове рефлекси
Рефлексите са много разнообразни и се делят по своите функции. Според биологическото си значение са отбранителни, хранителни, полови, ориентировъчни и пространствени. В зависимост от положението на рецепторите, водещи до определен рефлексен акт, се делят на екстерорецептори,интерорецептори (при дразнение във вътрешните органи, ставите, скелетните мускули и т.н.). Класифицират се и в зависимост от това кои отдели на главния мозък са нужни за осъществяването им.
Кората на големите полукълба и подкоровите образования, се явяват висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат рефлекторни реакции, за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава Иван Сеченов (1863) в книгата си "Рефлекси на главния мозък". Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа се явяват отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни) и придобити (условнорефлекторни) механизми, които осигуряват най-съвършено приспособяване на животните към околната среда.
Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. Te са видови рефлекси и са характерни за всички представители на дадения вид, могат да бъдат прости и сложни. Простите се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните се отнасят инстинктите. Условни рефлекси - приспособяването на животните в процеса на еволюция към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично закрепени, вродени форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни се формират динамични, изработени в онтогенезата придобити форми на поведение.
Източници
- ↑ "Физиология на човека", ИК "Медицина и физкултура" С. 1980, Е. Б. Бабски и колектив