Рефлекс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Makecat-bot (беседа | приноси)
м r2.6.5) (Робот Добавяне: sl:Refleks
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 42 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q179405.
Ред 19: Ред 19:
[[Категория:Неврология]]
[[Категория:Неврология]]


[[ar:منعكس]]
[[az:Refleks]]
[[be:Рэфлекс]]
[[be-x-old:Рэфлекс (біялёгія)]]
[[ca:Reflex]]
[[cs:Reflex]]
[[da:Refleks]]
[[de:Reflex]]
[[en:Reflex]]
[[eo:Reflekso]]
[[es:Reflejo]]
[[et:Refleks]]
[[eu:Erreflexu]]
[[fa:رفلکس]]
[[fi:Refleksi]]
[[fr:Réflexe (réaction motrice)]]
[[gl:Reacción reflexa]]
[[he:רפלקס]]
[[ht:Reflèks]]
[[id:Refleks]]
[[it:Riflesso]]
[[it:Riflesso]]
[[ja:反射 (生物学)]]
[[ka:რეფლექსები]]
[[kk:Рефлекс]]
[[ko:반사 (생리학)]]
[[ky:Рефлекстер]]
[[lt:Refleksas]]
[[lv:Reflekss]]
[[ml:അനൈച്ഛികചേഷ്ട]]
[[nl:Reflex (biologie)]]
[[no:Refleks]]
[[pl:Odruch]]
[[pt:Reflexo]]
[[ro:Reflex]]
[[ru:Рефлекс (биология)]]
[[simple:Reflex]]
[[sk:Reflex]]
[[sl:Refleks]]
[[sv:Reflex (medicinsk term)]]
[[th:รีเฟล็กซ์]]
[[tr:Refleks]]
[[uk:Рефлекс]]
[[zh:反射 (生理学)]]

Версия от 14:49, 14 март 2013

Рефлексът е основна форма на нервната система. Той се проявява със започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове, съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други. Посредством рефлексите организмът се адаптира към околната среда, което е основното изискване, за да не загине. [1]

Стискателен рефлекс у бебето

Видове рефлекси

Рефлексите са много разнообразни и се делят по своите функции. Според биологическото си значение са отбранителни, хранителни, полови, ориентировъчни и пространствени. В зависимост от положението на рецепторите, водещи до определен рефлексен акт, се делят на екстерорецептори,интерорецептори (при дразнение във вътрешните органи, ставите, скелетните мускули и т.н.). Класифицират се и в зависимост от това кои отдели на главния мозък са нужни за осъществяването им.

Кората на големите полукълба и подкоровите образования, се явяват висши отдели на централната нервна система при топлокръвните и човека. Те пораждат рефлекторни реакции, за сметка на които се осигуряват сложни взаимоотношения на организма с околната среда. Първи представи за рефлекторния характер на главния мозък дава Иван Сеченов (1863) в книгата си "Рефлекси на главния мозък". Той изказва мисълта, че произволните движения и психическите процеси на човека и животните по своята природа се явяват отразени (рефлекторни). Висшата нервна дейност е неврофизиологичната основа на поведението, включваща централни мозъчни механизми. Тя е присъща в една или друга степен на всички животни с развита нервна система. Във функционално отношение представлява смес на вродени (инстинктивни) и придобити (условнорефлекторни) механизми, които осигуряват най-съвършено приспособяване на животните към околната среда.

Безусловните рефлекси са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае. Te са видови рефлекси и са характерни за всички представители на дадения вид, могат да бъдат прости и сложни. Простите се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона). Към сложните се отнасят инстинктите. Условни рефлекси - приспособяването на животните в процеса на еволюция към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично закрепени, вродени форми на поведение. Заедно с това приспособяване към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни се формират динамични, изработени в онтогенезата придобити форми на поведение.

Източници

  1. "Физиология на човека", ИК "Медицина и физкултура" С. 1980, Е. Б. Бабски и колектив

http://www.medicine.bg Шаблон:Физиология-мъниче