Богатството на народите: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
{{Обработка|форматиране}}
В „Богатството на народите” Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи с емпирично - описателния метод ,при който изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин ,редувайки различни методи ,обяснява едни и същи процеси. Смит свързва истинското богатство не с пари, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това ,той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида ,Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез съчетаване на интересите ,хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка ,да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно със своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство. „Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.
В „Богатството на народите” Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи с емпирично - описателния метод ,при който изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин,редувайки различни методи,обяснява едни и същи процеси. Смит свързва истинското богатство не с пари, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез съчетаване на интересите, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно със своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство. „Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.


[[Категория:Стопанство]]
[[Категория:Стопанство]]

Версия от 11:52, 16 септември 2006

В „Богатството на народите” Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи с емпирично - описателния метод ,при който изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин,редувайки различни методи,обяснява едни и същи процеси. Смит свързва истинското богатство не с пари, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез съчетаване на интересите, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно със своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство. „Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.