Четири темперамента: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
пункт.
Ред 3: Ред 3:
'''Четири темперамента''' е прото-[[психология|психологическа]] теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, ''сангвиник'' (който е търсещ удоволствие и е общителен), ''холеричен'' тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), ''меланхоличен'' (който е аналитичен и тих) и ''флегматичен'' (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.
'''Четири темперамента''' е прото-[[психология|психологическа]] теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, ''сангвиник'' (който е търсещ удоволствие и е общителен), ''холеричен'' тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), ''меланхоличен'' (който е аналитичен и тих) и ''флегматичен'' (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.


Гръцкият [[лекар]] [[Хипократ]] (460-370 г. пр.н.е.), вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за '''[[хуморизъм]]а''' или четирите [[телесни течности]], които повлияват върху чертите на характера и [[поведение]]то. По-късните открития в [[биохимия]]та са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на [[типове личности|типа личност]], особено в [[психология]]та, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.
Гръцкият [[лекар]] [[Хипократ]] (460–370 г. пр.н.е.), вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за '''[[хуморизъм]]а''' или четирите [[телесни течности]], които повлияват върху чертите на характера и [[поведение]]то. По-късните открития в [[биохимия]]та са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на [[типове личности|типа личност]], особено в [[психология]]та, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.


{{Превод от2|en|Four temperaments|628540943}}
{{Превод от2|en|Four temperaments|628540943}}

Версия от 07:51, 16 октомври 2014

Холерик, меланхолик, сангвиник и флегматик, четирите темперамента

Четири темперамента е прото-психологическа теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, сангвиник (който е търсещ удоволствие и е общителен), холеричен тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), меланхоличен (който е аналитичен и тих) и флегматичен (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.

Гръцкият лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.), вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за хуморизъма или четирите телесни течности, които повлияват върху чертите на характера и поведението. По-късните открития в биохимията са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на типа личност, особено в психологията, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Four temperaments в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​